Книгата е в много добро състояние. В тома е включена "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза" на Христо Смирненски. Приживе Смирненски издава само 2 книги: първата е настоящата стихосбирка, книга, излязла през април 1918 г. с псевдонима Ведбал. Всички книги в този том са издадени през 1918 г. в печатница "Гутенберг", София.

Под редакцията и художественото оформление на Райко Алексиев (Фра Дяволо). Райко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е виден български художник, карикатурист, фейлетонист. Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944). С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди: „ Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва“. Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев бива пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София. В документалния роман „Горещо червено“, създаден въз основа на интервюта на авторката Ивайла Александрова със съпругата на Алексиев и на проучване на архивите от Народния съд и МВР, се цитират различни версии за мъченията и края на художника, но нито една от тях не е доказана безспорно. През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Шести върховен състав на Народния съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени.

твърди корици

510 стр.

Формат 150/120 мм

София, 1918 г.

В тома са подвързани заедно 18 книжки на Хумористична библиотека. Първите 4 книги (№№ 21-25) са със запазени оригинални цветни корици от Райко Алексиев.

Хумористична библиотека № 21. Беренже, Данкур, Корчак, Етлингер - 32 стр.

Хумористична библиотека № 22. Джером К. Джером - Как да се отнасяме с новобранците; 32 стр.

Хумористична библиотека № 23-24. Пилигрим (Йордан Сливополски) - Весели грижи; 64 стр.

Хумористична библиотека № 25. На баща ми син (псевдоним на Крум Кюлявков) - Прозявки на Беласица, 32 стр.

Хумористична библиотека № 26-27. Ведбал (Христо Смирненски) - Разнокалибрени въздишки в стихове и проза, 64 стр.

Хумористична библиотека № 30. Стоян Миленков - Бае Пижо; Пена и Пендо; 32 стр.

Хумористична библиотека № 31-32. Fol. (Николай Фол) - Моята землянка; 48 стр.

Хумористична библиотека № 33-34. Holera nostra (Любомир Лулчев) - Пелин и коприва : Весели страници из всекидневния живот; 63 стр.

Хумористична библиотека № 35-36. Как да спечели човек - Шалом Алейхем, Корчак, Бранислав Нушич и др.; 64 стр.

Хумористична библиотека № 41-44. Гриша Печорин (Георги Райчев) - Любов в полето; 79 стр.