Книгата е в много добро състояние, на места подчертвания между редовете с маркер. 

меки корици 
230 стр.
формат 205/140 мм
УИ "Св. Климент Охридски", София, 2004 г.

Управлението на император Юстиниан I е една епоха с огромно значение за историята на Християнската църква. При император Юстин I (518-527) се сложил край на първата официална схизма между църквите на Рим и Константинопол, с което завършил и първият етап от многоликата пост-халкидонска полемика по христологическите въпроси. С идването на власт на неговия племенник Юстиниан I тази полемика навлязла в една нова, още по-разнообразна с оглед отстояваните мнения и възгледи фаза, в която личността на владетеля играела съществена роля. По общо мнение управлението на Юстиниан маркирало прехода между две епохи във всички аспекти на обществения живот в Източната римска империя, която постепенно придобила облика на държавата, наричана Византия. В този смисъл личността и огромната разностранна дейност на император Юстиниан ще бъдат естественият фокус на изложението в това изследване. Естествено е, с оглед на поставените цели, акцентът да бъде поставен най-вече върху влиянието на неговото управление върху живота на Църквата, както и върху богословската дискусия през този период. Цел на този труд е и да се представят христологическите възгледи и спорове през тази епоха, да се проследи техният генезис, взаимовръзки и сблъсъците помежду им. Специално внимание ще бъде отделено и на нормативната среда, в която Църквата се развива след реформата и кодификацията на римското право, извършена по нареждане на Юстиниан. Изследването има за цел систематично да бъдат проследени и анализирани дефинираните в заглавието аспекти от управлението на императора-богослов, за да може то да се превърне в едно полезно помагало за студентите по теология и всички, които се интересуват от разглежданата проблематика. С оглед на това при възможност използваните извори са цитирани по издания, които са по-лесно достъпни за тях. Умишлено е ограничен обемът на критичния апарат, в който са включени предимно изворите.