Супрасълски или Ретков сборник, том 1-2, хартиена книга
- Автор: Заимов, Йордан (увод)
- Издател Българска академия на науките
- година 1982
- Наличност: 1
Автор на критичния текст Йордан Заимов
Книгата е част от нашите НАМАЛЕНИЯ 20-40%
Книгите са в отлично състояние.
"Супрасълски сборник", или по-добре "Ретков сборник" (по името на писача му Ретко), е един от бисерите в Преславската книжовна школа от "Златния век на българската книжнина" по времето на цар Симеон (893-927). Като твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за старобългарската култура — език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Йоан Екзарх Български.
Ръкописът е открит в Супрасълския манастир, който се намира на около 20 км североизточно от Белисто (Полша), на река Супрасъл. Манастирът, основан през 1498 г., е бил голямо културно средище. През XVIII в. той се сдобива с печатница, а през 1835 г. в него се открива духовна семинария. Библиотеката му е била твърде богата със славянски ръкописи, които е описал Ф. Добрянски (Вилно, 1882). Засега не е известно как нашият ръкопис попаднал в този манастир, където е бил до първата половина на XIX в. През 1823 г. той е бил открит от проф. М. К. Бобровски (1785- 1848), който го прави известен на науката. За жалост ръкописът бива разделен на 3 неравномерни части поради това, че е бил изпращан на разни учени да го проучват. Сега тия части се намират в Любляна, Ленинград и Варшава. Така Люблянската част (118 листа: с. 1—236) попада от библиотеката на Копитар, Ленинградската част (16 листа: с. 237--268) чрез А. Ф. Бичков, а Варшавската част (151 лист: с. 269 - 570) чрез библиофила Владислав Трембицки и граф Замойски.
Това е първото българско издание на паметника. Досегашните две издания — на Фр. Миклошич (Виена 1851) и на С. Северянов (Санктпетербург 1904) — са станали отдавна библиографска рядкост. Изчерпано е и фототипното преиздание на Северяновото издание (Грац 1956), направено от Р. Айцетмюлер.
Изданието съдържа снимки на ръкописа в естествена големина и целия гръцки текст, от който се предполага, че е правен старобългарският превод. Гръцкият текст, според познатите извори, посочени и в речника на К. Майер, е съпоставен ред по ред с всеки ред от Сборника, като пропуснатият гръцки текст е означен в коментара. Такава текстологична съпоставка между старобългарски и гръцки са правили Ал. Х. Востоков в изданието на Остромировото евангелие и А. Достал в изданието на Клоцовия сборник.
Увод и коментар на старобългарския текст - Йордан Заимов
Подбор и коментар на гръцкия текст - Марио Капалдо
Том 1 - 563 стр., 1982 г.
Том 2 - 601 стр., 1983 г.
твърди кожени корици, цвят бордо
Формат на томовете 340/250 мм
Издателство на Българската академия на науките, София, 1982/1983 г.