Книгата е в добро/много добро състояние - декоративна ръчна подвързия от епохата, с щампован кожен гръб и ъгли, и релефни златни надписи, лека козметична следа от отдавнашна влага на титулния лист видима на снимката, неравномерно потъмняване на страниците в края: 125-142 стр., без щети върху текста, хартията е здрава и еластична.

Петър Хаджи Берович (Петър Берон) 1799-1871 е български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик. Автор на Рибния буквар (1824) – първия български буквар. Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български училища. Той учи и работи активно в Сорбоната (университет в Париж), където е известен като един гениален учен, но беден преподавател. Французите са запленени от този академичен гений, предлагайки му да приеме френско гражданство под името „Pierre Beron“. Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на султана. По време на своето пребиваване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Получава добра заплата, която влага за експерименти в лабораторията по химия. Продължава да живее в нищета. През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович, издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“ (известни са 6 издания преди 1878 г.: Първо издание 1824; Второ изд. 1841; два варианта на 3то изд. 1846 (47); Четвърто издание, представеното тук от 1850, Пето 1856, Шесто 1860). Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин. Всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби. Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Петър Берон в Брашов. През 1842 г. заминава за Париж и се увлича в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. Той често напуска Париж и посещава Румъния по частни дела. През 1863 г. пише разработка за безжичния морски телеграф. След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част бива отделена за котленската община, а останалата – за постройката на Българската мъжка гимназия в Одрин.

твърда подвързия, с кожен гръб

160 стр. + VIII пълноформатни илюстрации в края.

Формат 170/120 мм