Книгата е в много добро/отлично състояние. 

Благой Симеонов Попов (1902–1968) е български партиен деец от БКП. През 1933 г. е в Германия и заедно с Георги Димитров и Васил Танев е подсъдим и оправдан по Лайпцигския процес. След процеса е екстрадиран в СССР, където, през 1937 г. по време на сталинските репресии, е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“... 2 години е следствен в затвора „Бутирка“, през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери, които изтърпява в далечния северен лагер „Дудинка“. Спомените на Благой Попов, писани след завръщането му в България не са издадени тогава, разбира се. За първи път виждат бял свят през 70-те години, издадени от българската политическа емиграция в Париж. Това е второто им издание в България.

"... На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ръцете на българската полиция, след процеса по пожара на Райхстага, след 16 и повече години затвор в съветските лагери и на заточение, най-сетне се завърнах в милата си родина България, в София. На гарата ме посрещаха, по тяхно желание, само моите най-близки роднини: братята с жените и децата си, двамата ми чичовци и старата ми майка. Тя ме гледа дълго време, гледа, па каза:

– Па да не ме лъжете! Това ли е синът ми? "

меки корици 

148 стр.
формат 200 / 130 мм
Издава печатница "Христо Христов", София, 2009 г.

Благой Симеонов Попов (1902–1968) е български партиен деец от БКП.