Книгата е в отлично състояние -  ръчна декоративна твърда подвързия от началото на 20в., комплектът е пълен, без никакви забележки.

Екземплярът е наличен - подробности на място в книжарницата ни на ул. Иван Вазов 38 в центъра на София.

"Критически издиряния за историята българска: От прихожданието на блъгарети на Тракийский полуостров до 968 година, или до покорението Блъгария от Великий княз руский Святослава".

Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георгий Хуца) е руски славист с украински произход, българист, фолклорист, етнограф, филолог. Роден е на 22 септември 1802 г. в село Тибава (днес в Закарпатска област, Украйна) в свещеническо семейство от русински произход. След като завършва гимназия в Ужгород, постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават. През 1829 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция. През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език. През 1836 г. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове. Юрий Венелин е автор на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 тома през 1829 – 1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. През 1838 г. издава "Заради возрождение новой болгарской словесности или науки", която през 1842 е преведена от М. Кифалов и с някои допълнения издадена на български в Букурещ. Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Сърбия в български превод на калоферския учител Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) като "Критически издиряния за историята българска" и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век. Юрий Венелин умира в Москва през 1839 г. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Гогол. На 22 май 1988 г. там е поставена паметна плоча с барелеф на Юрий Венелин с надпис на български: “Ю. Венелин 22 април 1802 - 26 март 1839. От признателна България”.

Ботю Петков е български възрожденски учител и книжовник, баща на поета-революционер Христо Ботев.

твърди корици

396 стр. за 2-та тома.

Формат 220/140 мм