Книгата е налична и може да бъде разгледана след предварителна уговорка в книжарницата. Цени и подробности - само на място. Рядко издание. уникален поръчков екземпляр.

Екземплярът е в много добро/отлично състояние - поръчкова ръчна подвързия с декоративно щамповано синьо платно и златни обрези, и бял копринен форзац. Уникален екземпляр, единствен по рода си - подвързан по поръчка от автора за княз Григо́рий Григо́рьевич Гага́рин (виж по-долу), с посвещение със златни букви на предната корица: "Его Сiятельству князю Грiгорию Григорьевичу Гагарину, отъ автора". За съжаление следващият собственик е изтрил ръкописното посвещение от титулния лист, където има следа от протриване в бялото поле. Можем само да гадаем защо не се е осъществила срещата между княз Гагарин и Стефан Веркович - вероятно сред причините са финансовите затруднения на Веркович, както и напредналата възраст на княза, чието влияние по това време (вероятно 1885-1891) намалява.

Стефан Илич Веркович (1821-1893) (на хърватски: Stjepan Ilija Verković), известен и като Антикаджията, е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите. През 1860 година в Белград излиза книгата му „Народни песни на македонските българи“, която е най-ценният му принос в областта на българската фолклористика. Книгата е вторият голям сборник с български народни песни след излезлия в 1855 година „Болгарские песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар“ на Пётр Безсонов. Съдържа 335 народни песни, които са лирични и затова са наречени в заглавието женски. Песните са събирани от Веркович при престоя му като сръбски агент в южномакедонския град Сяр от 1855 година насетне, тогава в Османската империя. Съдържа песни от Велес, Дебър, Крушево и Сяр, но повечето са записани в Сяр. Заглавието, посвещението на княгиня Юлия Обренович, предговорът, бележките и обясненията към песните са на сръбски език, а в края има обяснение на сръбски на непознати български думи. Песните обаче са на оригиналния български език, както го нарича и самият Веркович. Така огромната част от песните са от серското село Просеник – записани от живеещата в Сяр певица Дафина, наречена от Веркович „българската Омирка“. Другите песни също са записвани в Сяр – тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града. Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „Български народни песни“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“. В обширния предговор Веркович очертава етническите граници на южните райони, населени с „български славяни“: „ Но самь ове песме назвао бугарскима а ни словенскима, збогъ тога, єръ данасъ кадъ бы когодъ македонскогъ Славенина запитао: што си ты? съ места бы му одговоріо: я самь Болгаринъ, а свой єзыкъ зову болгарскимъ." Предговорът е с характер на етнографски очерк за българите в Македония и е извор на „важни сведения за бита, езика, етническото самосъзнание, поминъците и етническия състав на населението от различните селища“. Цел на предговора е да даде верни етнографски данни за българския характер на Македония, тъй като гръцките, както и някои западни автори тенденциозно „тези предели ги наричат гръцки“. 

От Сяр установява и поддържа интензивна кореспонденция с десетки дейци на Българското възраждане, измежду които Стоян Чомаков, Стефан Захариев, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Райко Жинзифов, Константин Държилов, Арсени Костенцев, както и с българските църковни общини в градовете Неврокоп, Солун, Петрич, Струмица, Мелник и други. През 1862 г. сръбският министър-председател Илия Гарашанин му поставя тайната мисия да съдейства „македонските славяни при разрешаването на Източния въпрос да се считат за славяни, а не гърци“. Веркович искрено вярва в пропагандираната от Белград идея за ролята на Сръбското княжество като защитник и бъдещ обединител на всички южнославянски народи, но никога не става безгласно оръдие на сръбския шовинизъм и открито подкрепя църковно-националните борби на българския народ. Запленен от романтичните исторически концепции на Георги Раковски, Веркович е убеден, че сред родопските помаци е жива древна песенна и легендарна традиция от предхристиянската епоха, която потвърждава хилядолетното славянско присъствие на Балканския полуостров. Под заглавие „Веда Словена“ публикува през 1874 г. (в Белград) и през 1881 г. (в Санкт Петербург) 2 тома с народни песни за Орфей и Александър Македонски, за идването на славяните от Индия на Балканите, за славянските богове Сива, Вишну, Огне-бог. Посрещнато с възторг в европейските научни кръгове, родопското откритие постепенно е оспорено поради съмнения, че публикуваните от Веркович песни представляват фалшификация на учителя Иван Гологанов. През 1877 – 1891 г. живее в Русия, където оскъдицата го подтиква да разпродаде част от своята антикварна сбирка (и нуждата от средства за издаването на том 2 на Веда словена). Там открито се противопоставя на великосръбската и гръцката пропаганда и отстоява истината за българския характер на македонските славяни. През 1891 г. Веркович идва в България и заради неговите заслуги към българския народ получава доживотна пенсия от Народното събрание. 

Княз Григорий Григориевич Гагарин (1810-1893) - руски художник, илюстратор, изследовател на изкуството, архитект, шеф-гофмейстер на двора на Негово Императорско Величество, зам. Председател на Императорската академия на изкуствата, таен съветник. През 1855 г. Гагарин е назначен от Великата тнягиня Мария Николаевна за президент на Академията за изящни изкуства, през 1858 г. е повишен в генерал-майор и се включва в свитата на Негово Императорско величество, а през 1859 г. получава поста вицепрезидент на Императорската художествена академия, през 1864 г., отново се присъединява към държавната служба, със звание таен съветник. Той заема поста вицепрезидент на Академията до 1872 година. През 1880 получава придворен чин "Шеф-гофмейстер на двора на Негово Императорско Величество".

4 нб. + XIX  + 373 + 1 стр.

Предговор на сръбски език.