Книгата е запазена за клиент.

В много добро състояние - отлична декоративна ръчна подвързия от епохата, с щампован кожен гръб и ъгли, и релефни златни надписи. От личната библиотека на Христо Силянов и с автограф от автора за него.

Михаил Атанасов Думбалаков (1882-1959) е български журналист, деец на Върховния македоно-одрински комитет и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Михаил Думбалаков е роден в 1882 година в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на революционера от ВМОК Димитър Думбалаков и на революционера от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Трендафил Думбалаков - загинал геройски в битката на Ножот. Чичо му Трендафил Думбалаков е организатор на българската църковна борба в района и е убит от подкупен арнаутин. След убийството му семейството на Думбалаков се мести в Солун, където той учи в българската мъжка гимназия. Турците убиват и другия му чичо и баща му. Семейството му е подложено на натиск от властите след като брат му Димитър участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. и, напускайки третия клас на гимназията, Михаил Думбалаков се мести в България. Покрай дейността на брат си, Михаил Думбалаков също става член на ВМОК. В 1902 година по време на Горноджумайското въстание, в което брат му Димитър участва, обикаля страната и събира средства за органа на комитета „Реформи“, пласирайки облигациите на Македонския заем. Взема участие във въстанието като подпредседател на габровската априловска чета. На следната 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на капитан Юрдан Стоянов, на която е подсекретар. Участва в сраженията при връх Етипица и други. След Младотурската революция в 1908 година заминава за Солун, където печели на хазарт 11 хиляди лири. През София, Белград и Триест заминава за Александрия. След разочарованието от младотурското управление през лятото на 1908 година заедно с Михаил Монев участва в организирането на заповяданото от Тодор Лазаров и Тодор Александров убийство на Яне Сандански и на неуспешния атентат срещу него в Цариград. Думбалаков се сближава с дейците на десницата на ВМОРО, защото: „ ...преди да бъдем върховисти и вътрешни, ние бяхме само македонци - българи, които под различни знамена се бореха за едни и същи идеали. “. На 14 декември 1909 година Думбалаков минава в нелегалност и заедно с Христо Чернопеев, Константин Самарджиев Джемото и Кочо Хаджиманов обикалят Струмишко, където възстановяват дейността на революционния окръг, както и нелегалните канали към българо-турската граница. В началото на 1910 година четиримата минават в България и Думбалаков е временно интерниран в Куртбунар по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София, където преговарят с дейци на ВМОК. Думбалаков заема крайни върховистки позиции и отхвърля изобщо идеята за борба за автономия на Македония и Одринско дори и като етап към присъединяването им към България: „ ...недоносените, безсмислени и антибългарски идеи на автономизма, плуващи едновременно и във водите на един смътен и за самите тях федерализъм...“. 1934 година участва в дейността на Вътрешната македонска революционна организация, а след това е близък на кръговете около БЗНС. Редактор е на вестниците „Време“ (1929-1930) и „Страж" (1930-1931). След Деветосептемврийския преврат Михаил Думбалаков е журналист опозиционер близък до Никола Петков. През 1947 година се среща в София с Герасим Тодоров и го подкрепя в идеята да разгърне горянско движение за борба с комунистическата власт в Пиринска Македония. Герасим Тодоров търси чрез Михаил Думбалаков връзки и помощ от американската и английската легация. По-късно Думбалаков се присъединява към четата му и става неин идеен ръководител. През 1948 година е арестуван и получава смъртна присъда, по-късно заменена с доживотен затвор. Присъдата си излежава в Централния затвор, а след последвалата поради напредналата му възраст амнистия, изпада в крайна мизерия и се самоубива на 13 февруари 1959 година в София.

Христо Иванов Силянов (1880-1939) е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943). Силянов е член на масонска ложа. След преврата на 9 юни 1923 се присъединява към Демократическия сговор и два мандата е избиран за депутат. Използва псевдоними като Рушкин, Ружкин, Иже Глаголев, Пирински, Сирак, Спектатор, R и Rouge. През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода, заедно с Иван Варналиев, в терористичната чета на Михаил Герджиков и взима участие в боевете за освобождаване на Василико и Ахтопол. До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци. Член-учредител е на Македонския научен институт, където е и подпредседател.

твърди корици

608 стр.

Подвързия: кожен гръб

Формат 205/140 мм