Книгата е налична и може да бъде видяна след предварителна уговорка в книжарницата. Цената е крайна и включва безплатна доставка до адрес в България.

Екземплярът е в много добро състояние, с оригинални издателски меки корици, неподрязван и неподвързан екзампляр, което е рядкост. Изданието представлява в малък тираж османотурския оригинал, гръцкия и българския превод на един от най-важните документи в българската история - султанският указ [ферман], който легитимира Българската екзархия и самостоятелната Българска църква.

Кратка история на последния етап от борбата за българска църковна независимост и проектите за Българска екзархия:

Проект на патриарх Григорий VI (1867)
В 1867 година патриарх Григорий VI Константинополски прави проект за решаване на българския църковен въпрос. В него българската църква е начело с „екзарх“, в смисъла на термина, установен в православната църква след 451 година – митрополит, назначен от патриарха да управлява дадена църковна област в патриаршеския диоцез, състояща се от няколко епархии. В този проект границите на екзархията са сведени до областта между Дунав и Стара планина.

Правителствени проекти (1868)
Революционното движение на българите в 1867 – 1868 година кара османското правителство да се заеме с разрешаване на въпроса с българската църковна самостоятелност, за да се успокои напрежението в нацията. След преминаването на Хаджидимитровата чета в 1868 година Портата излиза с два проекта.[1] Те изобщо не фиксират граници на българската църква, която трябва да обхваща „православните българи, в което място на царството да се намират“. Това е безпрецедентно в историята на Православната църква. Седалището на българския църковен глава е определено да е в Цариград, което противоречи на канона, който забранява на двама архиереи да резидират на едно и също място. И двата пункта са отхвърлени от Цариградската патриаршия.

Проекти на смесената комисия (1869)
През февруари 1869 година великият везир Мехмед Емин Али паша назначава смесена българо-гръцка комисия в състав Гаврил Кръстевич, Иванчо Хаджипенчович и Георгаки Чалъкоглу от българска страна и Янко Фотиадис, Александър Каратеодори и Христакис Зографос от гръцка. През март Али паша декларира, че решенията на комисията са със съвещателен, а не със задължителен за Портата характер, но на практика на комисията е възложено да изработи проекта за ферман за учредяването на новата църква. Патриарх Григорий VI отхвърля категорично предложения от комисията проект. Основният проблем са границите на екзархията и в средата на април 1869 година Гаврил Кръстевич прави нов вариант. В него новата църква е наречена също „Българска екзархия“. Проектът има 12 члена, от които 10 след прецизиране влизат в официалния ферман. Според член № 10 на проекта Патриаршията съхранява изцяло 41 от епархиите си, към Екзархията минават 25, а 8 епархии се разделят. Патриаршията си запазва властта над Варна, Месемврия, Анхиало и Созопол по Черноморието. В Одринската епархия Одрин остава за Патриаршията, а селата на север влизат в Екзархията. Четири енории в Пловдив заедно със Станимака, Горни и Долни Воден и Куклен остават на Патриаршията. Разделени са и Солунската, Струмишката, Охридската и Пелагонийската епархия. Проектът на Кръстевич се опитва да примири етническия принцип с традиционното църковно делене и административното устройство, но е даден приоритет на принципа на националността. Седалището на църквата е в екзархийския диоцез, тоест не в Цариград.

Ревизиран от Григорий VI проект на смесената комисия (юни 1869)
Проектът в някаква степен е одобрен от патриарх Григорий VI, но Светият синод на Патриаршията окастря значително границите на Екзархията, и от екзархийския диоцез са изключени Воденската, Мъгленската, Поленинската, Скопската и Струмишката епархия, Прищинската каза от Рашко-Призренската епархия, северната част на Мелнишката епархия, Неврокопската каза от Драмската епархия, Прилепската каза от Пелагонийската епархия, Ахъчелебийска каза от Ксантийската епархия и Чирменската и Мустафапашенската каза от Одринската епархия. Също така са направени поправки и в посока разширяване на зависимостта на новата църква от Патриаршията. След умишлено забавяне на 1 юли по настояване на Александър Каратеодори и Христаки Зографос патриарх Григорий VI лично занася ревизирания проект на Али паша. Българската колония в Цариград не приема еднозначно този ревизиран проект, но силно се увеличават гласовете настояващи за правителствено решение. През есента на 1869 година настъпва и охлаждане на руско-гръцките отношения и посланикът граф Николай Игнатиев започва да показва по-голяма благосклонност към българските искания.

Окончателен проект на Гаврил Кръстевич (ноември 1869)
На 20 септември 1869 година Али паша привиква тримата български комисари и натоварва Кръстевич да приведе проекта на смесената комисия във вид, който би могъл да се прокламира чрез ферман. Водачът на умерената българска партия Кръстевич подготвя проект, според който се запазват традиционните църковни административни граници и така понякога българи остават в патриаршеска епархия, а понякога гърци в екзархийска, а бъдещите народностни отношения в смесените епархии смята, че ще се уредят чрез утвърдени от правитеството правилници, за да няма денационализация. Проектът на Кръстевич е умерен компромис между българи и гърци, изготвен е съобразявайки се с руската позиция, изразявана от граф Игнатиев и е приет от умерената партия около Иларион Макариополски, но предизвиква тежка реакция от радикалната българска партия около митрополит Панарет Пловдивски и д-р Стоян Чомаков, която под лозунга „всичко или нищо“, смята, че под властта на Патриаршията не трябва да остават никакви български селища.

Великият везир Али паша изработва фермана, но отлага прокламирането му. Научавайки това, българските духовници в Цариград организират в началото на февруари изпращането на много молби от всички български земи, които изразяват недоволството на населението. На 28 февруари 1870 година (11 март нов стил) Али паша привиква Кръстевич, Хаджипенчович, Каратеодориди и Зографос и им връчва по един екземпляр от подписания предния ден от султана ферман за учредяване на Българската екзархия, като им казва да запознаят с него българските архиереи и първенци и патриарха. Българите отнасят фермана в Ортакьой. На следващия ден е провъзгласен от амвона на „Свети Стефан“ от Иларион Макариополски и Иларион Ловчански.

меки корици

16 стр.

Формат 160/100 мм