Асен Георгиев Христофоров (1910-1970) е български икономист, журналист, публицист, писател (Скици из Лондон, Вуцидей [Мацакурци], Скици из Рила, Иманяри, Трима с магаре из Рила и др.) и преводач от английски (един от първите преводачи на Джеймс Джойс в България - при това брилянтен). Завършва Робърт колеж в Истанбул и по препоръка на президента на Робърт колеж Кейлъб Гейтс и с неговата финансова помощ 1931 г. Христофоров постъпва в Лондонското училище по икономика, където учи финанси. Оставя интересни спомени от следването си там в „Скици из Лондон“, в които дава подробно описание на академичните традиции и студентския живот в Англия. След връщането си в България става хоноруван преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН) (сега УНСС). 

Въпреки заеманите след Деветосептемврийския преврат постове, като привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, Асен Христофоров е смятан за неблагонадежден от комунистическия режим и е уволнен от университета. След уволнението и неуспешните опити отново да получи преподавателско място, Асен Христофоров заминава за самоковското село Говедарци, което посещава редовно през предходните години и където с материалната помощ на тъста си построява малка къща. Апартаментът му на улица „Неофит Рилски“ № 55 е иззет от властите, като семейството успява да си го върне едва през 1969 г. В Говедарци Христофоров започва да събира краеведска информация, включена в по-късните му работи, издържайки се с преводи за различни учреждения, уроци по английски и продажба на семейни ценности.

На 16 юни 1951 г. Асен Христофоров е арестуван от Държавна сигурност и е разпитван за контактите си с британското посолство в средата на 1940-те години, за свои критични изказвания за Съветския съюз по същото време и за контактите си с местни антикомунисти в Говедарци. Макар по време на седеммесечното следствие да е принуден да пише признания, че неволно е сътрудничил на британското разузнаване, обвинение не му е повдигнато и в началото на 1952 г. е изпратен в концентрационния лагер Белене, където остава до освобождаването си на 12 септември същата година. След като е освободен, Христофоров опитва за известно време да работи в строителството,[20] след което през 1953 г. отива да живее в къщата си в Говедарци. Съпругата му остава в София, работейки в туткалената фабрика на Гара Искър.

От средата на 50-те години ограниченията на режима спрямо Асен Христофоров постепенно намаляват, макар че той продължава да бъде смятан за политически подозрителен. В този период Асен Христофоров се отдава на преводи и писане, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: В дебрите на Рила (1957), Скици из Рила (1957), Мацакурци (1958, 2 изд. Вуцидей), Ангария (1960), Искровете (1962) и други. Превежда от английски Белия зъб на Джек Лондон, Джоузеф Андрюз на Хенри Филдинг, сборника с разкази „Дъблинчани“ на Джеймс Джойс (Великолепен превод!), Трима души в една лодка на Джером К. Джером, творби на Емили Бронте и други.

Асен Христофоров умира на 10 август 1970 година в къщата си в Говедарци. Инфо Уикипедия.

твърди корици, екземплярът е с леки недостатъци

179 стр.
Формат 210/145 мм

изд. "Медицина и физкултура", София, 1963 г.