Тютюн / Димитър Димов, 1998. Преиздание на оригиналното първо издание.
- Автор: Димитър Димов
- Издател Труд
- година 1998
- Наличност: Изчерпан
Книгата е в добро състояние, библиотечен стикер на корицата, протрити ръбове (вземете 20% по-евтино, докато траят отстъпките).
Книгата повтаря без никакви корекции (ако изключим предговора) първото издание от 1951 г., преследвано и унищожавано по политически причини.
Малко история:
През 1946 е отпечатан пьрвият откъс от романа „Тютюн“ („Лит. фронт“, №2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. Две години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“ („Лит. фронт“, №20, 31.01.1948), след още 1 г. — „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949, №7). През 1951 романът е предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите и до своите „злополучни критици“. „Тютюн“ се оказва не само един от най-четените романи в българската литература, но и спъни-камъкът на българската марксическа критика. Популярността му напуска романовото пространство и обсебва всичко за и около творбата. Започнал с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ (8, 11 и 13.02.1952) в СБП, спорът се пренася в периодичния печат („Лит. фронт“, № 10. б.03.1952, и № 11, 13.03.1952) и кулминира в редакционната статия на в. „Работническо дело“ — „За романа 'Тютюн' и неговите злополучни критици“ (16.03.1952) — спор не толкова за достойнствата на романа, колкото за границите и възможностите на догматичното литературоведско мислене. Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои; това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов — редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки.
меки корици
623 стр.