Най-искрено бих желал да започна този монолог по-отдалеч или поне с увод, в който да се откажа предварително от всичко, което ще последва. За съжаление обаче способността на кучето да заучава нови номера е много по-малка от склонността му да забравя старите. Затова ще премина направо към кокала.
Много неща се променят, докато кучето бди на поста си, но това няма значение, защото според мен изучаването на явленията продължава да има смисъл и да представлява интерес единствено и само ако се извършва отвън. Погледът отвътре бива неизбежно изкривен и си остава от местна значимост, независимо от претенциите му за документална обективност. Добър пример за това са душевните заболявания, при тях мнението на лекаря е винаги по-важно от мнението на пациента.
Теоретически същото би трябвало да важи и за „творенето", ако този вид явление не изключваше по принцип възможността да бъде изучавано от определена позиция. Получава се така, че самото наблюдение поставя наблюдаващия, най-меко казано, в по-низша категория спрямо категорията на наблюдаваното явление, независимо дали той е вътре или извън явлението. В случая би могло да се каже, че заключението на лекаря е точно толкова необосновано, колкото и делириумът на пациента.
Без съмнение, когато по-низшият обсъжда по-висшия, това до известна степен смирява гордостта, което в нашата част от галактиката е доста обичайна процедура. Именно затова се надявам отказът ми да обективизирам творческия процес да не бъде приет като липса на смирение, защото той се дължи единствено на отсъствието на позиция за наблюдение, откъдето и безсилието ми да кажа нещо смислено по въпроса.

Из "Котешко мяу": Слово, произнесено на симпозиума, организиран от Фондацията за творци и ръководители, в Цермат, Швейцария, януари 1995.

меки корици, много добро състояние
461 стр.
Формат 205/140 мм
Превод от руски.

Издателство "Факел експрес", София, 2003 г.