Книгата е в отлично състояние - нечетен екземпляр. Превод от старогръцки в стихове и коментар: Тодор Дончев.

твърди  корици, 102 стр, формат 200/130 мм.

През повече от две хилядолетия, чрез пастирските песни на Теокрит, до нас е достигнало очарованието на идиличния свят на античността, една трайна поетична следа във общочовешката ни съкровищница. След повече от 40 години настоящото първо издание е лична инициатива на потомците на Тодор Дончев. Един скромен акт на синовна благодарност и почит към паметта на неговото човешко, професионално и гражданско дело, а така също и към делото на неговата неразделна спътница в живота Иванка Берберска-Дончева (1912-1997), германистка, също възпитаница на Софийската Алма Матер.

Теокрит е автор от епохата на елинизма, чието име се свързва най-вече с идилията. Много изследователи на античността сочат именно него като родоначалник на този поетичен жанр. От така фрагментарно достигналата до нас елинистична литература, Теокрит се оказва един от най-добре запазените, а поради това и един от най-видните нейни представители. Естествено, няма основание да се дават категорични оценки единствено според количеството на запазените текстове. Но анализът на Теокритовите творби, и особено фактът, че именно благодарение на него можем да разглеждаме идилията като самостоятелен жанр, открояват неговата значимост в контекста на историята на старогръцката литература и оправдават изследователския и преводаческия интерес към съчиненията му.

Първо преводно издание на идилиите на Теокрит и на български език, обхваща, за съжаление, само половината от достигналите до нас. За щастие в тази първа половина, според традиционната им номерация, откриваме текстове, представителни за различните типове идилии. Така че предлаганото издание дава реална възможност да добием доста пълна представа както за стила на Теокрит, така и за генезиса и типовото разнообразие на този античен литературен жанр, включително и за различните жанрови вариации (а дори и експерименти), до които той е можел или се е налагало да прибягва в онези далечни времена.

За живота на Теокрит има малко, при това разминаващи се сведения. Най-вероятно той живее и твори през първата половина на III в. пр. Хр. Версиите за родното му място са поне две - Сиракуза и остров Кос (от Южните Споради). На Кос, дори и да не с родом оттам, той със сигурност прекарва немалко време. Пребивава и в Египет (Александрия). Това са навярно местата, където той е създал повечето от своите творби. И трите топоса - Сицилия, Кос, Александрия - са сцена на действието в някои от неговите идилии. Връзката му със Сицилия също не може да бъде оспорена. Тя е изключително важна за разбирането на идилията -не само заради местния дорийски диалект на повечето Теокритови творби, но и заради факта, че със Сицилия са свързани и двата несъмнени модела на Теокрит при създаването на идилията. Това са фолклорните пастирски надпявания, характерни за Сицилия като земеделска област, и литературният мим, чийто създател и основен представител е сицилийският автор Софрои (V в. пр. Хр.). На тези два жанрови модела ще се спрем и нататък,

Освен 30-те идилии, на Теокрит се приписват почти толкова на брой епиграми, фигурното стихотворение "Овчарска свирка (със спорно авторство) и няколко малки фрагмента от други поетични творби. Предполага се, че докато е бил жив, Теокрит не е издал произведенията си. Те са съхранени основно в буколическата антология на филолога Артемидор от Tape, съставена през I в. пр. Хр. Като буколически поети се определят още Мосх и Бион от II в. пр. Хр., но запазеното от тях в този жанр е твърди незначително. Затова влиянието на Теокрит можем да открием реално едва в Рим - достатъчно е да споменем името на Вергилий като негов най-известен последовател.

Първо самостоятелно издание на Теокрит на български! Вече разполагаме с половината

от идилиите (I-XVI), основния дял от Теокритовото творчество, от което до нас са достигнали също епиграми и фигурни стихотворения. Томът е изключително стилен, а историята на превода е забележителна - той е дело на класическия филолог и учител по класически езици Тодор Дончев (1905-1969). Неговият поетичен превод на идилиите остава недовършен, но е радващ фактът, че наследниците на преводача осъществяват това първо издание на готовия превод, и то в момент, когато българската класическа общност полага сериозни усилия за по-широко и достъпно представяне на класическата култура и литература у нас.

Из "Литературен вестник"