Книгата "Последна спирка Аушвиц" от Еди де Винд е в отлично състояние - нова.

​Единственият мемоар, написан в лагера на смъртта. "Описанията на Де Винд на хората и преживяванията им в Аушвиц - на затворниците, на охраната, на оградите, на храната, на татуировките, на душовете и на касапницата - предлагат дълбоко вникване в един човек, който е бил наблюдателен, докато го наблюдават, и който вероятно без дори да има намерение, е съхранил спомените си за момента, когато думите ще победят нацистите, когато техните престъпления е трябвало да бъдат извадени на показ, за да не се допуска да се случат отново."

Джон Бойн, автор на "Момчето с раираната пижама"
"Последна спирка Аушвиц" е единственият мемоар, написан в лагера на смъртта. Еди де Винд е лекар, който е изпратен на гибел с любимата му Фридел, а любовта е единствената им опора срещу нацистките зверства. През погледа на Де Винд лагерът оживява такъв, какъвто е бил - най-близкото до ада място на земята, но дори там доброто и надеждата продължават да цъфтят и да носят утеха.
"Ето затова се навеждам толкова от прозореца към Блок 10, където е тя. Ето затова нейната ръка стиска толкова силно телената мрежа на прозореца ѝ. Ето затова тя обляга глава на дървената рамка. За да не угасне стремежът ѝ към мен, да не угасне копнежът ни към онези обвити в мъгла сини планини."
Откъс от книгата

формат 210/140 мм 

меки корици

304 стр.

Единственият мемоар, написан в лагера на смъртта. „Описанията на Де Винд на хората и преживяванията им в Аушвиц – на затворниците, на охраната, на оградите, на храната, на татуировките, на душовете и на касапницата – предлагат дълбоко вникване в един човек, който е бил наблюдателен, докато го наблюдават, и който вероятно без дори да има намерение, е съхранил спомените си за момента, когато думите ще победят нацистите, когато техните престъпления е трябвало да бъдат извадени на показ, за да не се допуска да се случат отново.“ Джон Бойн, автор на „Момчето с раираната пижама“ Доколкото е известно, „Последна спирка Аушвиц“ е единственият мемоар, написан в лагера на смъртта. Еди де Винд е лекар, който е изпратен на гибел с любимата му Фридел, а любовта е единствената им опора срещу нацистките зверства. През погледа на Де Винд лагерът оживява такъв, какъвто е бил – най-близкото до ада място на земята, но дори там доброто и надеждата продължават да цъфтят и да носят утеха. Ето затова се навеждам толкова от прозореца към Блок 10, където е тя. Ето затова нейната ръка стиска толкова силно телената мрежа на прозореца й. Ето затова тя обляга глава на дървената рамка. За да не угасне стремежът й към мен, да не угасне копнежът ни към онези обвити в мъгла сини планини.