Книгата е нова.  Предоставена е любезно от автора и издателя Николай Теодосиев. Библиофилско издание в тираж 50 номерирани и подписани от авора екземпляра!

Цената е средна, като може да варира и в двете посоки в зависимост от номера на екземпляра.

твърди корици 
904 стр. 62 цветни и 345 черно-бели илюстрации
формат 
София, 2018. 

Посветен на 140-та годишнина  от възстановяванетона средновековното име на селището 1878-2018 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

                ЧАСТ ПЪРВА

Уводни думи     - 2

1.     Бяла черква от античността до края на ХVІІІ в.    3
1.1.  Античен период    3
1.2.  Средновековие     9
1.3.  Относно произходът на името ,,Бяла черква”   16
1.4.  Османско владичество от края на ХІV до началото на ХІХ в.   18
1.5.  Белочерковски имена от ХV в.   25
1.6.  Колективни монетни находки открити в землището на град Бяла черква 
        и село Росица    27

2.     Бяла черква през Възраждането     36
2.1.  История на църквата в Бяла черква   36
2.1.1. Въведение     36
2.1.2. Начало на християнството в района  37
2.1.2.1. Късна античност   37
2.1.2.1. Средновековие     38
2.1.3. Първата църква, 1832 г.   41
2.1.4. Ктиторите на първата църква   43
2.1.5. Епитропите на първата църква   44
2.1.6  Новата църква, 1866 г.    48
2.1.7. Марангозите    54
2.1.8. Свещениците, 1832-2018 г.   55
2.1.9. Дарителите    60
2.2.    Учебното дело в Бяла черква до Освобождението (А. Георгиева)  63
2.3.    Относно възникването на читалището в Бяла черква   69

3.       Бяла черква през Априлското въстание   82
3.1.    Борческият дух на белочерковци    82
3.2.    Хронология на сраженията в Дряновския манастир по дни   90
3.3.    Равносметката   124
3.4.    Историческа оценка   126
3.5.    Отбраната на Шипка, сравнена с Епопеята в Дряновския манастир  127
3.6.    Пепелта на забравата   128
3.7.    Предателството    130
3.8.    Относно името на четата, която се сражава в Дряновския манастир  134
3.9.    Имената на въстаниците и опълченците от Бяла черква   146
3.10.  Белочерковци – участници  Четата на Христо Ботев   151
3.11.  Знамето на четата в Дряновския манастир   156
3.12.  Реквиемът на Бачо Киро   158
3.13.  Исторически записки на Стефан П. Киров   164
3.14.  След въстанието   171
4.       От Освобождението до 1918 г.   174
4.1.    Освобождението   174
4.2.    Паметникът-камбанария    176
4.3.    Първите свободни години   178
4.4.    Княз Александър І в Дряновския манастир през 1885 г.   180
4.5.    Зараждане на Републиканската идея    181
4.6.    Бяла черква и началото на организираното земеделското движение 
          в България   188
4.7.    Кооперация ,,Защита”    190

5.       Между двете световни войни   197
5.1.    Спомени и впечатления за Цанко Б. Церковски (Ал. Бурмов)   197
5.2.    Бяла черква – център на електрификацията в района   200
5.3.    Стопанска Бяла черква   208
5.4.    Учебното дело в Бяла черква от Освобождението до средата 
          на ХХ в. (Ив. Иванова)    209
5.5.    Краят на приказката        212

6.       Родовата памет на Бяла черква    213
6.1.    Родословието на Бяла черква като уникат   213
6.2.    Родословие на Бяла черква, начало на ХVІІІ – начало на ХХІ в.   225
6.3.    Именен показалец към Родословието   304
6.3.1. Мъжки имена    304
6.3.2. Женски имена   350
6.4.    Родословие на трима именити белочерковци   360
6.4.1. Поп Димитър    360
6.4.2. Родът на Бачо Киро   384
6.4.3. Родът на Цанко Церковски   389 
6.5.    Най-характерните имена в Бяла черква   400

                 ЧАСТ ВТОРА

Предисловие към част втора    405
Биографии на известни белочерковци   407
Показалец по фамилни имена    876
Списък на кметовете       885 
Библиография на книгите, написани от белочерковци   887
Цитирана литература   

  Епопеята в Дряновския манастир представлява една от най-изолираните точки на дълговременна съпротива по време на Априлското въстание. Именно като напълно изолирано сражение се разглежда от почти всички историци, писали по този въпрос. И затова и оценката, която ù дават е напълно неадекватна. А реалната оценка за тази забележителна Епопея може да се направи само чрез сравнителен исторически анализ. Всички признават, че в нито едно селище по време на Априлското въстание няма такава упорита отбрана на българите срещу противник, въоръжен с далекобойна артилерия и числено превишаващ броя на защитниците на крайния етап около 50 пъти. Подобна констатация е напълно недостатъчна и принизява реалния подвиг на въстаниците. Никой досега не написа това, което ние тук твърдим, а именно: това е единственото сражение по време на Априлското въстание, което турците губят.  Турците, водени от цял генерал, не успяват да превземат манастира с бой ! В чисто военен аспект те се провалят напълно. Въстаниците отблъскват нападенията до последния момент, дори след разрушаването и запалването на манастира. Няма успешен пехотен щурм от страна на турците, няма ръкопашен бой в манастира. Ръкопашният бой е предизвикан от въстаниците и става край манастирското лозе – на около километър извън манастира (Франгов 1926, 14). 

     При обсадата на Дряновския манастир е налице още едно уникално обстоятелство от военно-тактическа гледна точка, което не е забелязано досега от никой от нашите военни историци. Това е единственият случай не само в историята на Априлското въстание, но и през цялото петвековно османско господство, когато турците, в сражение срещу българи, изграждат дълговременно отбранително съоръжение (ДОС). Това съоръжение е изградено в района на манастирското лозе и под ръководството на турски офицери, които командват редовната войска. ДОС се е състояло от два ешелона или две линии, разположени една зад друга. Първата линия на отбраната е включвала няколко ,,точкови” укрепени пунктове (дълговременна отбранителна точка, или ДОТ), а втората е представлявяла достатъчно дълга непрекъсната укрепена линия от камъни, формирана чрез надграждане на каменната ограда на манастирското лозе. При нощния излаз въстаниците успяват да преодолеят първата отбранителна линия и оцелелите турски войници отстъпват зад втората линия. Именно на втората отбранителна линия – каменната ограда на манастирското лозе - се водят най-кръвопролитните сражения. Втората линия се оказва непреодолима не само заради по-добрата позиция на турците за стрелба и отбрана, но и по топографски причини -  въстаниците трябва да се придвижват нагоре по силно наклонен терен, разкалян от падналия дъжд, в пълна тъмнина. Въпреки яростната съпротивата на турците, няколко въстаници успяват все пак да преодолеят камената ограда на лозето, продължили са борбата и са загинали геройски (Сташимиров 1907, 312).
     Предназначението на тези съоръжения е било без съмнение отбранително. Това се потвърждава от факта, че основната част от ДОС се е намирала на голямо разстояние от манастира, така че при разузнавателните излази от страна на въстаниците е била открита само първата линия – от точкови укрепени пунктове. И това става едва през нощта на 8-я срещу 9-я ден от сраженията, когато групата на Хр. Караминков предприема дълбоко разузнаване в тази зона. Втората линия не е била забелязана, защото достъпът до нея с разузнавателна цел е бил практически невъзможен. 
     Тази втора линия, а може би и по-предната – първата – не са били видими от манастира и това именно доказва, че: 1) укрепените линии са изградени на голямо разстояние от манастира – най-малко на 1 km; 2) предназначението им е изцяло отбранително, тъй като няма как да се използват за настъпление; 3) втората линия в крайна сметка изпълнява предназначението си, защото там се спрени атакуващите въстаници, след като преодоляват първата линия. 
     На десетия ден сутринта обсадителите и лично Фазлъ паша се оказват в унизителна ситуация  - те не са победители, а се превръщат в обикновени крадци и грабители на вече опразнения манастир. Турците и черкезите нахлуват в манастира сутринта на 8 май, след като битката при лозето отдавна е приключила, за да изколят ранените въстаници и невъоръжените монаси. Няма друго място по време на Априлското въстание, където, след масирана артилерийска подготовка, въстаниците да са продължили борбата. Всичко това води до съвсем нова историческата оценка на това събитие, която тук се формулира за пръв път:

                      От края на ХІV в. до 1876 г. турците никъде 
                   не са се проваляли в сражение с българите така, 
                 както става при обсадата на Дряновския манастир!

     Щом Епопеята в Дряновския манастир не може да намери реален аналог в друга точка от събитията по време на Априлското въстание, е редно да отговорим на въпроса: тогава тя дали не е уникална изобщо в нашата Нова история и може ли да се сравни с някое друго подобно сражение ?  
     Подобна дълговременна съпротива срещу многократно превъзхождащ противник, при която врагът – в случая пак турците - се проваля напълно, е Шипченската епопея от август 1877 г. 
     Нека да приложим отново метода на сравнителния исторически анализ спрямо тези две събития, общото между които е, че и двете представляват дълговременна отбрана на вече заета позиция от български доброволци срещу многократно превъзхождащ в числено отношение противник (в случая с Шипка, освен български опълченци, има и значителен брой руснаци). 

                     3.5.  ОТБРАНАТА НА ШИПКА,  СРАВНЕНА
                       С ЕПОПЕЯТА В ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР

     Две еднакви сражения практически няма, но в случая имаме изключително много показатели, по които можем да сравняваме отбраната на Шипка с тази на Дряновския манастир. С други думи Шипченската и Дряновската епопея се оказват учудващо сходни:
     Съотношението на силите между врага и защитниците и при двете локации е приблизително от един порядък: около 5:1 при отбраната на Шипка, и от 10:1 до 50:1 при сраженията в Дряновския манастир. По този показател въстаниците са в по-неблагоприятно положение от защитниците на Шипка, но решаващото е друго: опълченците имат лично оръжие, сравнимо по далекобойност с това на врага (включително 27 оръдия), докато въстаниците с калпавите си пушки могат да водят стрелба само на близко разстояние (с единични изключения).  
     В позиционно отношение защитниците на Шипка безспорно са в по-благоприятно положение – както спрямо врага, така и в сравнение с въстаниците на Дряновския манастир - те са на високо, стрелят и хвърлят камъни надолу, а в манастира е точно обратното. На пръв поглед въстаниците са защитени от здрава сграда, а опълченците са по-слабо прикрити. Но манастирът не е крепост и не е предназначен за военна отбрана, въстаниците успяват да го пригодят за временна защита с подръчни средства. Накрая, след като турците атакуват с мощна артилерия, манастирските сгради се превръщат в горящи гробници.
      Защитниците на Шипка са атакувани от две, максимум от три географски направления. В Дряновския манастир обстрелът е 360-градусов – през цялото време на обсадата !
     Защитниците на Шипка имат артилерия, а отбраната на прохода се ръководи от професионални руски офицери, начело с генерал (Столетов). Единственият военен сред въстаниците е един подпоручик с минимален боен опит. 
     Реално сраженията на Шипка се водят три-четири дни, отбраната в Дряновския манастир е три пъти по-дълга.
    Накрая бранителите на Шипка получават помощ и позицията е спасена. В манастира нещата са точно обратни, като поне по три показателя въстаниците са поставени в несравнимо по-тежки условия: 1) не получават никаква помощ; 2) принудени са да правят нощен пробив през ешелонираната блокада на врага; 3) не могат да отстъпят (такава опция съществува при Шипка), но не се предават. 
     Безспорно при отбраната на Шипка участниците в сражението и от двете страни са повече, но разликата не е толкова голяма. По-скоро много по-широкото медийно отразяване на Шипченската епопея, както и положението ù на възлово сражение по време на войната между две империи, правят подвига на опълченците много по-известен, по-популярен. В Дряновския манастир обаче ситуацията като цяло е значително по-тежка за защитниците и те излизат от сражението с много повече жертви, но и с огромно достойнство. Без никаква чужда помощ. Защото Дряновската епопея е 100-процентово българско дело !

                                       3.6. ПЕПЕЛТА НА ЗАБРАВАТА

     Както вече споменахме, съществува страшно голяма и на практика срамна и унизителна недооценка на събитията около Дряновската епопея. Всяка година, при отбелязване на поредната годишнина от Априлското въстание, в медиите се преповтаря до втръсване едно и също: Копривщица, ,,Кървавото” писмо, Панагюрище, Батак, Перущица и прочие дъвкани  едни и същи разкази. Да, това са безспорно локации, където стават сериозни сблъсъци между вековния враг и българските въстаници. Но Епопеята в Дряновския манастир не отстъпва по нищо на нито едно от сраженията, водени в Южна България. Напротив, по много показатели - продължителност на отбраната, съотношение на врага към обсадените и др. – тя категорично е най-сериозно препятствие за турското военно командване по време на Априлското въстание. И въпреки това за нея практически престана да се говори. 
     Нашите историци и огромната част от обществото ни гледа на Априлското въстание не като въоръжен сблъсък между българите и вековния потисник, а като на своебразно предизвикателство към мюсюлманите да изколят и избият невъоръженото население. Доказателството за това твърдение е просто: с много малко изключения най-известни центрове по време на Априлското въстание стават тези селища, където са дадени най-много жертви сред цивилното, невъоръжено, население. В тези селища може да не е пострадал и убит дори един мюсюлманин, но по една или друга причина изкланите цивилни са много. И стана така, че започнахме да мерим заслугите и успехите на въстаниците не по това колко врагове са ликвидирали, а по това колко жени и деца са изклани от врага. Именно по този изкривен критерий най-известни станаха селищата с най-крупните издевателства от страна на редовната армия и башибозуците над българите: Батак, Перущица, Копривщица, Клисура, Панагюрище, но и на север от Балкана – Кръвеник, Ново село и т. н. В много от тези точки е имало въоръжена съпротива от страна на въстаниците, в някои от тях сериозна. Тази съпротива обаче беше почти напълно затъмнена от трагедиите, от ужасите на кланетата, най-ваче над цивилни, невъоръжени българи.
      Случаят с Епопеята в Дряновския манастир е коренно различeн. По редица причини цивилни жертви покрай тази Епопея на практика не са дадени. Жертвите сред въстаниците са много, като процент на участниците в отбраната са повече от редица други сражения по време на Априлското въстание, но те са сред въоръжените бойци, не сред цивилните. Майки, деца и старци не са клани. Един-единствен баща на въстаник е заклан след събитията. И вместо този факт да послужи като повод за национална гордост, за добре проведена военна операция от страна на въстаниците, за най-дълговременната успешна отбрана, се случи тъкмо обратното – тя остана на опашката на забравата. Излиза, че ние българите най-много се възхищаваме тогава, когато ни колят. Нека повторим, забравихме я единствено, защото покрай тази Епопея не са дадени цивилни жертви. 
     И най-убедителното доказателство за горните твърдения е четата на Цанко Дюстабанов. Тя е в устата на страничната публика още от м. май 1876 г.
     Дошло е време ясно да се каже какво прави четата на Цанко Дюстабанов и дейността ù да се подложи на строг и безпристрастен научен анализ. Четата на Цанко Дюстабанов се формира доста мудно около Габрово едва на петия (!) ден от отбраната на Дряновския манастир. Самият Цанко Дюстабанов е известен колаборационист и става войвода почти по принуда. При това той няма никакъв опит за подобна дейност. Грохотът от стрелбата край манастира се е чувал от много дни в Габрово, но Цанко Дюстабанов и хората около него не са намерили за необходимо да отидат на помощ на блокираните си ,,братя”-въстаници. Защото били ,,малко”, а всъщност са брояли над 200 човека ! Истинската причина за това поведение се нарича нерешителност ! И друго. Редовна войска в Габрово в този момент почти няма – тя е около манастира. Вместо да щурмуват Габрово и да поставят едно относително голямо българско селище под пълен въстанически контрол, интелектуалецът Дюстабанов отхвърля подобен план, защото имало опасност турците да запалят и да изгорят ,,Габровската гимназия”?! А, видите ли, такава загуба неговата съвест не би изтърпяла.
     И четата, водена от Дюстабанов, тръгва към няколко села на запад от Габрово, където в открити сражения, без всякаква перспектива за успех, става причина за огромен брой цивилни жертви – ненужни и напълно напразни. Накрая и ,,главният герой” е заловен. И това поведение на Дюстабанов нашите днешни учени го категоризират като геройство ?! Всъщност това е безсмислена саможертва, граничеща дори с глупост! Трябва дебело да подчертаем, че ръководителите на Дюстабановата чета и лично той знаят много добре какво става в Дряновския манастир и кой е блокиран там, докато въстаниците в манастира нямат никаква информация за ставащото навън. Какъв огромен ефект щеше да има, ако четата на Дюстабанов се беше явила в гръб на обсадителите около Дряновския манастир. Насочването на Дюстабановата чета към Дряновския манастир, или превземането на Габрово е било задължително, без всякакво колебание ! В крайна сметка четата на Дюстабанов не причинява почти никакви притеснения на турците и е унищожена без участие на редовна войска, само със силите на местните башибозуци. И всичко това съпроводено с преизобилни кланета над цивилното население. Това, че Дюстабанов е заловен и обесен, не извинява грубата му стратегическа грешка, породена всъщност от пълната му неподготвеност за такава дейност – той е типичен псевдовойвода. За съжаление и по този въпрос се намериха псевдоспециалисти, които започнаха да го венцехвалят, дори стигнаха до абсурдни крайности: видите ли, той бил ,,най-големият апостол на Първи революционен окръг” ?!? Мерен може би на килограми ! 

     Сборник Бяла черква представлява научно родо-краеведческо издание и се състои от две части:
     Първата в обем от 402 страници съдържа статии, в които се разглеждат възлови въпроси от историята на Бяла черква, като: възникването на средновековното селище, изграж-дането на църквата, създаването на читалището, пълна хронология на Дряновската епопея, постижения в стопанската сфера и др. Включено е допълнено и актуализирано родословие на белочерковските семейства (109 рода), както и пълен именен показалец, съдържащ 2750 имена.
      Втората част съдържа 425 биографии на известни жители на Бяла черква, а също и на лица, които са свързани с историческото развитие на селището. Съставен е пълен списък на кметовете и библиография на книгите, чиито автори са белочерковци.
     Библиографският списък съдържа 197 източника, някои от които се обнародват за първи път.
     Сборник Бяла черква е отпечатан на хромирана хартия, формат А4, подвързан е с твърди корици и ръчно подшито книжно тяло. Съдържа общо 904 страници, 62 цветни и 345 черно-бели илюстрации. 
     Библиофилско издание с тираж от 50 номерирани екземпляра, подписани от атвора.