Книгата е в отлично състояние.

формат 240/170 мм

меки корици

381 стр.

Макар и с непростимо закъснение от цял век, българската лексикография истински откри един от фундаменталните си трудове. Издателска къща „Аура” със спомоществователството на Национален дарителски фонд „13 века България” и съдействието на Обединена българска банка издаде “Градиво за български речник” на големия фолклорист Кузман Шапкарев. Дълго залежавала в архивите на БАН, достъпна само за малцина специалисти, тази съкровищница на българското езиково богатство вече е реален факт. Изданието в голяма степен реабилитира езиковите занимания на Шапкарев, познат най-вече със забележителния си „Сборник от народни умотворения” (1891-94). Бидейки последният български възрожденец и „патриот до пароксизъм”, по думите на проф. Иван Шишманов, К. Шапкарев подчинява цялата си просветна, фолклористка, етнографска и лексикографска дейност на една всеобхватна, отвъдсциентистка телеология – отстояване на българщината в Македония. „Ние, славяните в Македония, българи сме и такива желаем да останем. Нови кумове да ни прекръщават не искаме” – това е неговият категоричен отговор на първите опити за създаване на македонски език и македонска нация, а последният му завет преди смъртта му на 18 март 1909 г. е: „Мили мои, пазете българщината в Македония!” – това със съответната доза патетика, припомни внукът г-н Любомир Шапкарев на официалната премиера на книгата в Централния военен клуб.
„Градиво за български речник” е създадено в услуга на свръхважната за края на ХIХ в. идея да се създаде единен общобългарски книжовен език, възможен, според романтичните възгледи на К. Шапкарев, само въз основата на “всите наречия и поднаречия”. В желанието си да подпомогне този процес, като събере на едно място най-хубавото и автентичното от лексикалното богатство на македонския диалект, страстно отстоявайки в същото време неговия български характер, Шапкарев съставя своето „Градиво”.
Трудът се състои от три части. Първата – „Общи български думи” – съдържа, както сам пише авторът, „повече от 2000 македонобългарски речи”, чиято употреба е специфична за югозападните български земи – факт, който приближава труда до днешното жанрово понятие за диалектен речник. Втората част, онасловена „Български географически названия на разни местности в Македония”, е събрала изцяло ономастична лексика. Третата съдържа чуждите, предимно турски, думи, „употребяни в българский език”. Макар и дело на самоук лексикограф, трудът изненадва днешните си изследователи с научната прецизност при обработката и структурирането на материала.
Трябва да се отбележи, че със своя професионализъм издателите са успели да останат на високото равнище на самия текст. Богато пред- и следговорено, то отговаря на най-капризните изисквания за представяне на речников труд. А тъй като, освен чисто езиковедска, „Градиво за български речник” предлага и богата енциклопедична – географска, етноложка, историческа – информация, издателите са били осенени от чудесната идея да го илюстрират с уникални карти, таблици, гравюри и най-вече фотографии от архива на БАН, максимално уплътняващи визуалния контекст на речниковия материал.