Под редакцията на Петко Рачов Славейков

Оригинална декоративна ръчна подвързия (по поръчка на издателите) от цяла щампована кожа, с впечатляващи орнаменти и детайл, златни обрези на страниците. Паралелен текст на български и църковнославянски език.

Това е първото издание на окончателната редакция на Новия завет (Издава Американското библейско общество, Ню Йорк), която 4 години по-късно е отпечатана в Първото пълно българско издание на Библията от 1871 г. Тази редакция на Новият завет представлява осъвременена редакция на Новия завет на Неофит Рилски (чието първо издание излиза 1840 и бива почти изцяло унищожено по нареждане на Цариградския патриарх). Върху новата редакция работят Петко Рачев Славейков Н. Михайловски, А. Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Костович. Първото пълно издание на Библията е  финансирано от Американското Библейско общество и Джон Лонг. За значението на това дело пише синът на Петко Славейков, Пенчо Славейков: „Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание“.

Първи опит за превод на части от Библията на говоримия български език е направен през 1823 г. от архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ за нуждите на бесарабските българи. В Санкт Петербург е отпечатано само Евангелието от Матея. Този превод не е бил приет поради езикови слабости и силно влияние на славянската версия. През 1828 г. в Букурещ се отпечатва превод на четирите евангелия от отец Серафим, подпомогнат от търновския търговец Петър Сапунов и имащ същите слабости. Кирилицата се е използвала в Румъния до 1856 г. Първият успешен превод на целия Нов завет на новобългарски език е извършен от йеромонах Неофит Рилски, отново по поръчение и със средства на Британското и чуждестранно библейско дружество, чрез мисионера Бенжамин Баркър. Този Нов завет е преведен за две години и през 1838 г. е готов. Д-р Илаяс Ригс, който вече е преместен в Смирна, го рецензира. Новият завет е отпечатан в Смирна през 1840 г. в печатницата на А. Дамян със специално доставени църковнославянски букви от Лайпциг чрез Британското и чуждестранно библейско дружество. Новият завет е приет изключително радушно.Тиражът е 5 000 екземпляра. За по-малко от седмица в Узунджовския панаир край Хасково са продадени 2 000 екземпляра. Гръцката патриаршия реагира остро. Правят се опити да се приберат изцяло Новите завети и унищожат. Тези действия само увеличават интереса. Второто издание е през 1850 г., третото – през 1853 г. с 15 000 екземпляра! През 1859 г. следват две нови издания. В ревизията на Новия завет участва д-р Илаяс Ригс, в следващите издания и д-р Алберт Лонг, също и Константин Фотинов – учител по класически езици в Смирна. Д-р Ригс е лингвист, има богат опит в превода на Новия завет и Библията. Работата на д-р Илаяс Ригс върху Арменската библия започва през I845 г. в Смирна и продължава седем години. Българският превод на Библията започва през I858 г. с Константин Фотинов и по-късно с д-р Лонг и продължава дванадесет години. Работата му върху Турската библия е от 1873 г. до I878 г. и още две години от юни 1883 г. През 1857 г. в Шумен пристигат американски мисионери на Евангелската методистка епископална църква: д-р Алберт Лонг и д-р Уесли Притимън. Те се свързват с новата българска възрожденска интелигенция. Бързо научават български език. В Шумен има голяма група унгарски емигранти след неуспешно въстание в Будапеща през 1848 г., начело с Лайош Кошут. Д-р Лонг напредва много бързо в изучаването на българския език. След две години е поканен от представители на търновските занаятчии и търговци да разяснява Библията на разбираем български език. През 1859 г. д-р Лонг се установява в Търново и провежда редовни богослужения. Той се ползва с признанието на будните българи. Тук започва приятелството му с Петко Р. Славейков от Трявна, което продължава дълги години. В тези бурни години на национален възход за всички е ясно, че българският народ има нужда от превод на Библията на разбираем език. Мисионерите на Методистката и Конгрешанската църкви обединяват усилията си за извършване на нов превод на Библията.В това забележително дело на Българското възраждане дават своя принос: д-р Илаяс Ригс, д-р Алберт Лонг, бележитият публицист и книжовник Константин Фотинов който през 1858 г. внезапно почива), възрожденските книжовници Петко Рачов Славейков и Христодул Костович Сичанов (или Сичан-Николов). От 1863 г. д-р Лонг се премества в Цариград и започва съвместна работа с преводачите. През 1865 г. текстът на Новия завет е готов. Като пробно издание през 1867 г. д-р Лонг отпечатва в Ню Йорк Новия завет с паралелен текст. От лявата страна е църковнославянският текст, от дясната страна – на български език. Това дава яснота за достоверността на превода за скептичните критици. Издава се в голям и среден формат. Отделно се издава само българският текст. Двете издания са посрещнати много добре. Това ги окуражава да продължат работата си по завършване превода на цялата Библия.

твърди корици

608 стр.

Подвързия: цяла кожа

Формат 230/170 мм