"Lidové povídky jihomakedonské" (на български "Южномакедонски народни приказки") е етнографски сборник с български народни приказки, предания и легенди, събрани от Стефан Веркович и издадени на чешки от Пьотър Лавров и Иржи Поливка през 1932 година в Прага. Изданието е особено ценно, защото е един от най-ранните извори за български вълшебни приказки.

Предистория: Още в предговора си на „Народне песме македонски бугара“ (1860) Веркович изяснява, че замисля да издаде втори том на сборника - с трапезни и юнашки песни, а по-късно ще записва народни приказки и предания. Поради ангажираността си в диспута около „Веда Словена“, не успява да осъществи тези замисли приживе. В „Сборникъ македонскихъ пѣсенъ, сказокъ, обычаевъ С. И. Верковича“, издаден в 1908 г., Пьотър Лавров дава пълен преглед на фолклорния архив на Веркович в Руската академия на науките в Санкт Петербург и обещава да ги издаде. В 1920 година Лавров публикува „Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ“, в който издава 200 трапезни песни.

Издаването: В предговора на чешки език към "Lidové povídky jihomakedonské" Иржи Поливка пояснява, че приказките, събрани от Веркович, започват да се печатат от Руската академия още в 1914 г., но поради Първата световна война и Болшевишка революция в Русия, издаването на книгата се осуетява. Лавров и Поливка се договарят, изданието да бъде поето от Чешката академия и изданието да има научен апарат, за разлика от сборника с трапезни песни.

В сборника се публикуват приказките, запазени в Санкт Петербург, като към тях са добавени 34 приказки от софийския архив на Веркович, изпратени на Поливка от Иван Шишманов. Подготовката на сборника е бавна, тъй като коректурите се изпращат и в Ленинград - на Лавров, и в София на - Стоян Романски. След смъртта на Лавров през 1929 г., сравняването на коректурите с оригиналния ръкопис в Ленинград поема Милий Долобко. Коректурите са окончателно  получени от Поливка през декември 1929 г. и сборникът излиза през 1932 г., като Поливка го нарича "Съвместно дело на руската, чешката и българската наука".