Книгите са в отлично състояние - декоративна ръчна подвързия от епохата, с кожени гърбове и релефни златни надписи.  Безплатна доставка до офис на Еконт в България. Събрал, наредил и на свят изважда Найден Геров.

Найден Геров Хаджиберович е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Роден е на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добрович-Мушек (1775 – 1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Сестра му Ивана Хаджигерова става първата учителка в Копривщица. Найден Геров учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834 – 1836 година, отново в Копривщица от 1836 година – при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 година заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. По онова време издава книгите „Няколко думи за превода на математическата география“ (1842) и „Начала на християнското учение“ (1843), както и поемата „Стоян и Рада“ (1845). Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846 – 1850 година е преподавател в откритото от него двукласно училище, по това време 1849 г. издава "Извод от физика, част 1". По негова инициатива то е наречено „Св. св. Кирил и Методий“. По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853 – 1856 година подпомага националноосвободителното движение и полага грижи за учебното дело. През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от България“. Назначен е за вицеконсул на Русия в Пловдив през 1857 година, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност. След 50-годишен събирателски труд, през 1895 г. Найден Геров издава първия том на „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров“. Две години по-късно през 1897 г. излиза и вторият. Приживе вече тежко болен Найден Геров издава и третия том през 1899 г. Четвъртият (1901) и петият (1904) том излизат след смъртта му. Делото е продължено от вече обучения му племенник Тодор Панчев. Тодор Панчев издава през 1908 г. и „Допълнение на българския речник от Н. Геров. Събрал, наредил и изтълкувал Тодор Панчев“. Съвременният литературен изследовател проф. Владимир Янев напомня, че шестте тома на речника съдържат около 80 000 български думи. Изчислено е, че за илюстриране на значенията им са използвани около 26 400 изречения от народната реч, близо 5000 откъса от народни песни, над 4000 фразеологични и идиоматични словосъчетания, около 15 500 пословици, поговорки, гатанки, клетви, съхранили бита и психологията на българите през вековете.
Формат на томовете 265/175 мм.
Чясть прьва - "А-Д", Събралъ, нарядилъ и на святъ изважда Найденъ Геровъ, Дружественна печатница "Съгласие", Пловдивъ, 1895 г., LII + 396 стр.
Чясть втора - "Е-К", Събралъ, нарядилъ и на святъ изважда Найденъ Геровъ, Дружественна печатница "Съгласие", Пловдивъ, 1897 г., 448 стр.
Чясть третia - "Л-О", Събралъ, нарядилъ и на святъ изважда Найденъ Геровъ, Дружественна печатница "Съгласие", Пловдивъ, 1899 г., 440 стр.
Чясть четвръта - "П", Събралъ и изтлъкувалъ Найденъ Геровъ; Издадена подъ редакция-та на Теодоръ Панчевъ, Дружественна печатница "Съгласие", Пловдивъ, 1901 г., 416 стр.
Чясть пята - "Р-Я", Събралъ и изтлъкувалъ Найденъ Геровъ; Издадена подъ редакция-та на Теодоръ Панчевъ, Дружественна печатница "Съгласие", Пловдивъ, 1904 г., VІІ + 638 стр.
[Част шеста] - Допълнение на българския речникъ отъ Н. Геровъ; Събралъ, наредилъ и изтълкувалъ Т. Панчевъ; На светъ издали наследниците на Н. Геровъ, Печатница "Трудъ" на Петко Беловеждовъ, Пловдивъ, 1908 г., V + 336 стр.

Пловдив, 1895-1908.