Книгата е в много добро състояние 

Рядко срещано издание сега, въпреки масовото му разпространение преди 9 септември, 1944г.

Законът за защита на държавата (ЗЗД) е изключителен наказателен закон в България, който е бил в сила от януари 1924 до октомври 1944 г. Гласуван е от 21 Обикновено Народно събрание на 4 януари 1924 г., влязал в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Законът за защита на държавата (ЗЗД) е приет по предложение на правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков). Правителството идва на власт чрез Деветоюнския преврат (1923) в условията на следвоенната обществена криза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници, организирали и осъществили Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г.  С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срещу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност. На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През април 1924 година, въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата. Най-големи промени в ЗЗД са направени по време на Втората световна война. Целта е неутрализиране на комунистическите диверсии по време на войната. По предложение на първото правителство на Богдан Филов, 25 Обикновено Народно събрание приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3 – 6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда. Инфо - Уикипедия.

формат 160/120 мм

меки корици

32 стр.