Оригинална княжеска грамота за награждаване на Добри Ганчев с орден Св. Александър V-та степен, патент 329 / Княз Фердинанд I, 1888
- Автор: Княз Фердинанд I
- Издател В София
- година 1888
- Наличност: Изчерпан
Подписана от княз Фердинанд I. Грамотата е в много добро, колекционерско състояние и може да бъде разгледана след предварителна уговорка на място в нашата книжарница на ул. Иван Вазов в центъра на София, подробности само на място. Текстът гласи: "В знак на Нашето особено благоволение, награждаваме Добри Ганчов, професор във Военното училище с наший орден на Св. Александър V-та степен."
Добри Ганчев е български просветен деец, общественик и мемоарист ("Спомени за княжеското време"). Роден е в град Лясковец на 26 септември 1854 година в семейство на заможен майстор-бъчвар. Първоначално учи в родния си град и продължава образованието си в Русия, където завършва полукласическата гимназия в Николаев в 1875 година. Завръща се в България и преподава всеобща история и аритметика в Тулча по препоръка на Васил Друмев. След избухването на Руско-турската война не се записва доброволец в Българското опълчение поради крехкото си здраве и става безплатен сътрудник на Райко Блъсков в издаването на „Нова България“. След това Ганчев заминава повторно за Русия и завършва Историко-филологическия факултет на Киевската духовна семинария в 1879 година. Завръща се в България и юли месец на същата година се установява в София, а после поема поста секретар на Екзархията в Цариград. Заедно с екзархийския наместник Методий Кусев развива внушителна дейност за откриване на трикласни училища в Македония и Тракия, а също така изиграва решаваща роля в откриването на Солунската българска мъжка гимназия. Заема този пост до 1882 година, когато подава оставка и се завръща в София, където от 1 октомври 1883 година става лектор във Военното училище и преподава там българска история за период от 20 години. Редактор е и на вестник „Български глас“. През това време Добри Ганчев, като виден филолог, става учител по български език на княз Фердинанд I след идването му в България, а по-късно и на княгиня Мария Луиза. Конкретната награда, освен за обществените му заслуги, представлява и лична благодарност от княз Фердинанд I. Умира в София на 12 април 1936 година.
формат 450/300 мм
меки корици
1 стр.