Дневникът на един журналист без дневник е единствен екземпляр, с ВРЕМЕННО НАМАЛЕНИЕ, което важи само до изчерпване тиража на книгата и не се комбинира с другите отстъпки и намаления на книжарницата.

Книгата е в отлично състояние.

"Прочетох "Апология на Сократ", когато бях на двадесет. Много ме отегчи и не разбрах почти нищо. Препрочетох я днес, 12 декември 1983, и бях разтърсен. Да, всичко, което е значимо и си заслужава, трябва да се препрочете след петдесет години - с ума на зрелия човек. Животът е нещо като дълго начално училище, в което непрекъснат, като първокласници, учим азбуката, за да можем на стари години да прочетем правилно думите "смърт", "трансцедентално", "светлина". Колко много общо откривам между средновековната религия и днешната политика, между монашеските ордени и партийните активисти и догматици! И си казвам: докато свят светува, борбата между бедните и богатите ще продължава, защото човекът е звяр и макар да може да размишлява и философства, макар да има религия, той, при всички тези "научни" и "теологически" аргументи, е способен да убива, да пали, да руши..." Йон Дезидериу Сърбу "Без съмнение, Йон Дезидериу Сърбу (1919 - 1989), този талантлив драматург и белетристи, притежаваше гения на оратора полемист, на учителя философ, но като "политически неблагонадежден" беше принуден да живее почти затворен, като отшелник, и не остави последователи и ученици. Самият той се наричаше "литературен кръг, състоящ се от един литератор", "беден и нещастен сержант от войската, която отсъства вече цели четиридесет години". Изгубените от всички нас години. За съжаление, той почина три месеца преди падането на диктатора Чаушеску и не дочака да види отпечатан своя изключителен "Дневник". А беше философ и мислител от ранга на прочутия си сънародник от Париж Емил Чоран."