Безплатна доставка до адрес в страната. 

Народната къща в нашата литература е изследвана главно с оглед на архитектурното си изграждане, строителните конструкции, материали и планировка. По-малко внимание е отделено на вътрешнопространственото й оформяне, на нейната украса и уредба. Най-стари сведения по този въпрос намираме в първата част на Показалеца на Г. С. Раковски от 1859 г. Той ни запознава твърде бегло с разпределението на къщата и с част от покъщнината. Четиридесет години по-късно в своя труд „Княжество България" Константин Иречек публикува материали както за селското, така и за градското жилище. Данните са кратки, но представляват интерес, понеже ни дават представа за едно по-старо състояние на домовете у нас. Труд, съдържащ редица ценни сведения за вътрешната архитектура, уредба и покъщнина, е „Градиво за веществената култура на Западна България" от Димитър Маринов. Авторът е събрал и подредил обилен фактически материал, който служи като добра основа за изучаване на жилищата в България.
Твърде интересни сведения намираме и в сборника „Селски бит и изкуство в Софийско", където в статията на Ст. Л. Костов „Домашен живот и покъщнина" е проявен значителен интерес към покъщнината и подреждането й в жилищните помещения.
Цялостно изследване на вътрешната архитектура, уредба и покъщнина на народното жилище обаче липсваше. Настоящият труд идва да запълни тази празнина. Той е пети том от поредицата „Българско художествено наследство". В него са разгледани характерни образци от вътрешната архитектура, уредбата и покъщнината на българското традиционно жилище от Възраждането. Материалът обхваща най-типичното от градската и селската жилищна архитектура в България през тази епоха. Художественият анализ и етнографското изследване са направени въз основа на публикуваната досега литература и на личните проучвания на авторите из цялата страна. Чрез анкети са събрани допълнителни данни за начина на вътрешноархитектурното оформяне и за покъщнината на традиционното българско жилище. Заснимането е извършено от 1967 до 1968 г. в предварително избрани селища със запазени къщи, етнографски музеи и паметници на културата от възрожденската епоха. Илюстрациите са систематизирани с оглед на изложението в текстовата част.

Прекрасен труд на Багра Георгиева, Иван Иванчев и Лилия Пенева

Том V от поредицата "Българско художествено наследство"

албумно издание, твърди корици, с обложка, 344 фотографски илюстрации, много добър екземпляр
296 стр.
Формат 280/225 мм

Издателство на Българската академия на науките,
Институт за изкуствознание,
София, 1980 г.