Книгата е единствен екземпляр, с ВРЕМЕННО НАМАЛЕНИЕ, което важи само до изчерпване тиража на книгата и не се комбинира с другите отстъпки и намаления на книжарницата.

Книгата е в много добро/отлично състояние.

За да съхраним една национална културна традиция, е нужно да имаме памет за нея. За да съществува тази памет, трябва да полагаме усилия в тази посока - да запазим спомена за отминалото, но и да актуализираме/реактуализираме артефактите и информацията за творцитe, които са ги създавали във времето; да съставяме енциклопедии, речници, албуми, антологии - различна справочна литература, свързана с тази цел. Подобна функция изпълняват мемоарната литература (или т.нар. нонфикшъни по-общо), биографии, сборници, антологии, учебници, периодиката, но и музеите, изложбите, архивите, библиотеките, читалищата, паметниците, гробищата, а също и различни събития със символен характер:литературни конкурси, чествания на годишнини и юбилеи, конференции и под. Според терминологията на френския историк Пиер Нора (1931) от 70-те години на миналия век това са т. нар. места на паметта (вж. на бълг. двутомника „Места на паметта", изд. „Дом на науките и обществото", С., 2015). Едно от важните места за съхраняване на литературната/културната памет са литературните справочници (по същината си указатели, речници, показалци, наръчници, азбучници, но и ръководства, пътеводители, каталози, енциклопедии в някаква литературна област и в определени темпорални граници). Когато реконструираме миналото през знаците на литературата, трябва да знаем, че литературата носи по-особена памет от историята. Реконструкцията и съответно съхраняването на културната памет са еволюирали от устната си фолрма като предаване на информация, следваща някаква цикличност чрез постоянното й повтаряне през определени времеви периоди, до изкушението след възникване на писмеността тази съвкупност от знания да бъде записана. В България в един ранен за писмеността ни етап се появяват апокрифите, а създателите им били преследвани. Официалната власт и църквата публикуват първите списъци със забранени книги - индекси: Исидоровия индекс от началото на X в. в енциклопедичен сборник, поръчан от цар Симеон; Погодиновия индекс от XI в. и др. Това е, разбира се, частен случай, визиращ отношението литературна памет - забрава/забрана; отношението между канонична литература и неканонична (апокрифна) литература и упражнявания от православната църква и държава контрол чрез списъци.