С посвещение и автограф от издателя Игнатов за Наум Хаджимладенов, оригинални рисунки от художника

Книгата е в много добро състояние - оригинална твърда подвързия от епохата. Личен екземпляр на художника Наум Хаджимладенов, който илюстрира изданието. В книгата са добавени 8 допълнителни тушови рисунки - оригинали от Наум Хаджимладенов - подписани. Единствен и уникален екземпляр от най-добре илюстрираното издание на Записките.

Наум Стоянов Хаджимладенов е български художник – живописец и график. Роден на 15 юли 1894 г. в Самоков. През 1914 г. постъпва живопис в Държавната художествената академия в класа на проф. Иван Мърквичка, където негови състуденти са по-късно добилите известност художници Ари Калъчев, Никола Аврамов, Живка Пейчева. Следването му е прекъснато от избухването на Първата световна война, в която умират двама от най-близките му приятели – Павел Кръстев и Димчо Дебелянов. През 1918 г. Хаджимладенов се завръща в Академията и се дипломира на 16 юни 1921 г. Завръща се в Самоков, за да се грижи за възрастните си родители. По-късно през 1921 година организира своята първа самостоятелна изложба в родния си град, където продължава работа като учител по рисуване и остава да живее през следващите 13 години. През 1930 – 1931 г. Наум Хаджимладенов подарява на родния си град 20 картини, които изобразяват местната действителност, и това слага начало на музейната колекция на Историческия музей в града. Хаджимладенов става първият директор на музей в периода от 1931 до 1935 година.

От 1934 до 1946 г. се връща отново в София и работи като илюстратор на книгите „Под игото“, "Записки по българските въстания", „Бай Ганьо“, „Робинзон Крузо“, „Чичо Томовата колиба“ и други. Приет е за член на СБХ. В този период Хаджимладенов участва в редица общи художествени изложби в София и други градове, в представяния на българското изкуство в чужбина – „Рьорих мюзеум“ (Ню Йорк, 1935), Прага, Париж (1937), Атина (1938). Картините на Хаджимладенов за изложенията в чужбина са избирани от художниците Сирак Скитник и проф. Стефан Баджов. Печели Златен медал на Парижкото изложение 1937 за картината „Пазар в Самоков“. Същата година получава Орден „За гражданска заслуга“, връчен от цар Борис III. В този период негови близки приятели са Боян Пенев, Владимир Димитров-Майстора, Павел Францалийски, Илия Бешков, Васил Стоилов, Ламар. 

Годините след Втората световна война са трудни и бедни. Хаджимладенов остава изолиран от художествения живот в страната, не участва в общи художествени изложби и не получава поръчки. Религиозната тема в творчеството му не се вписва в естетиката на новия социалистически ред. Рисува плакати за филми за самоковското кино. Признание открива отново в края на живота си. По повод 75-годишния юбилей на Хаджимладенов, той е удостоен със званието „заслужил художник“, а по повод 80-годишнината – и „народен художник“.

твърди корици

712 стр.

Художник: Наум Младенов