Скъпи приятели, ЗА ВАС - 20% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ, ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ И КАРТИЧКИ, тези намаления не са видими във Вашата кошница, а ще се начисляват допълнително от администратор върху всички останали намаления. Пратките ще бъдат изпращани в срок с подсилени опаковки. Вижте повече ТУК.

Упътване за българский язик (българския език). Книга 1-3 / Иван Богоров, 1869

Упътване за българский язик (българския език). Книга 1-3 / Иван Богоров, 1869
Упътване за българский язик (българския език). Книга 1-3 / Иван Богоров, 1869 Упътване за българский язик (българския език). Книга 1-3 / Иван Богоров, 1869 Упътване за българский язик (българския език). Книга 1-3 / Иван Богоров, 1869 Упътване за българский язик (българския език). Книга 1-3 / Иван Богоров, 1869
Автор: Иван Богоров
Издател: Печатница "Л. Сомерова"
Година: 1869
Наличност: 1
Цена: 800,00 лв.
* Безплатна доставка при поръчка над 50 лв.

Книжното тяло е добре запазено, но липсват меките корици.

Иван Андреев Богоров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на първия български вестник "Български орел", почетен член на Българското книжовно дружество Браила-Средец (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Роден е през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в Пловдив и поставя началото на рода Гешови. Богоров учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. – две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селският лекар“. Написва „Упътване за българския език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

формат 200/130 мм.

меки корици

54 стр.

В едно книжно тяло са подвързани заедно кн. 1-3.

I. Упътване за български език, 1869 г., 15 стр. 

II. Второ упътване за български език, 1870 г., 16 стр.

III. Трето упътване за български език, 1872 г., 23 стр.

Направете заявка


Работи на OpenCart
Антикварна книжарница Алба София, книги, автографи, географски карти © 2020