Книгата е в отлично състояние.

Внимание - това е единствен екземпляр, с временно намаление, което важи само до изчерпване тиража на книгата! Можете да видите всичките предложения от нашата категория "Временни намаления на нови издания до изчерпване на тиража" през менюто на категориите отляво.

формат 205/125 мм 

меки корици

224 стр.

В настоящата антология Горити е представена за първи път на българския читател с някои от нейните най-прочути и въздействащи повести и разкази. Историите са в духа на романтизма. Има проклятия, загадки, магии... На места са като легенди, поставени в съвременен контекст. Магическо и призрачно. Говорейки за ХУАНА МАНУЕЛА ГОРИТИ (1818–1892), един писател възкликва, че тя „прославя нацията“, ала някой по-запознат читател ще се изкуши да попита: коя нация… Понеже три новоосвободени латиноамерикански държави могат с основание да твърдят, че писателката е тяхно национално богатство: Аржентина, Боливия и Перу. И нещо повече: тя участва във войните и на трите държави като защитник на независимостта на техните млади нации. Перото и словото се оказват недостатъчни и тя се включва в самите военни действия. Родена в Салта, близо боливийската граница, напуска Боливия, за да създаде още през 1850 г. свое девическо училище в Лима, където разполага с вероятно най-богатата библиотека на континента. Сред приятелите, с които се среща или поддържа връзка с писма, се нареждат: Едуардо и Рикардо Гутиерес, Хосе Ернандес, Рикардо Палма, Клоринда Мато де Търнър, Мерседес Кабейо де Карбонера, Каролина Фрейре де Хаймес и Тереса Гонсалес де Фанинг. Пътят, който извървява водещата аржентинска писателка на XIX век Хуана Мануела Горити, минава през реалност, спомен, сън и въображение. Произведенията и са не по-малко динамични от нейния живот, а прямотата им замъглява разликите между близко и далечно, като пречупва разстоянията през собственото и усещане за бездомност. Горити има нужда сама да доизмисля своите роля и история – подобно на легенда, отново и отново. Лице в лице с жестоката съдба, изгубила мнозина от близките си, няколко дни преди да завърши земния си път, тя продължава да нанася последните поправки по своите мемоари и сякаш разказва за… самата си смърт. А между отделните откъси на това последно произведение – както и преди – се долавя музикална хармония и го сближава с отвъдното.