Първо издание с посвещение от автора за министър Петър Пешев

От настоящата книга са отпечатани 50 номеровани екземпляра на хромова хартия, които не са пуснати в продажба (вж. ориг. текст на снимката).

Този екзепляр е под № 12. И, както се вижда от снимките - е в много добро/отлично състояние. Изображенията са актуални и не са редактирани.

Много ранен номер на библиофилския тираж от 50 номерирани екземпляра, непуснати в продажба. Логично е първите номера да са предвидени за най-високопоставените лица в Царство България: Царската фамилия и Министерски съвет. Този е един от тях.

Твърди корици в тъмно-зелено платно, с декоративна релефна щампа.

Със 140 образа в текста + XXI таблици, от които 6 пълноцветни, 172 стр., Формат 370/270 мм.

"Света София" или "Премъдрост Божия" е сред имената на Исус Христос и храмовете с името "Света София" са посветени на Божия син.

"Света София" дава името на традиционния катедрален храм на града, на нея е кръстена и нашата столица.

Късноантичната - раннохристиянската базилика "Света София" е една от най-старите църкви и архитектурни паметници не само в гр. София, но и на Балканите.

Най-ранните археологически пластове датират от IV век.

След османското нашествие храмът е превърнат в джамия – издигнато е минаре, унищожени са стенописите. Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресение от средата на XV век. В края на XVI век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир Сиявуш паша. Отново през 1818 и 1858 година сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада, а сред турците се пуска мълвата, че те са разгневили гяурския Господ и така джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната в склад.

На 4 януари 1878 година по време на Руско-турската война на свободното пространство пред „Света София“ с благодарствен молебен тържествено са посрещнати войските на руския генерал Гурко.

С голямата заслуга на проф. Богдан Филов, през 1927 година „Света София“ е обявена за народна старина (Държавен вестник, № 69, 1927 г.). Веднага след това се извършва първото съвременно възстановяване на храма, което е завършено през 1930 г.

През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов.

През 1955 г. храмът е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.