Снимка на възстановка на ампутацията на лявата ръка на Димитър Петков в Шипка / фото: ателиер Тома С. Хитров, София, 1880
- Автор: Ателиер Т. С. Хитров, София
- Издател M. Kamermann
- година 1900
- Наличност: 1
Снимката (създадена в периода 1879 - 1885 г.) е в много добро състояние
Димитър Николов Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Оглавява 27-ото правителство на България (1906 – 1907). Баща е на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков. Роден е в село Башкьой, Тулчанско, но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско. През 1875 г. в Одеса попада в средите на българските емигранти. Участва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в Първа дружина на българското опълчение, участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II.
Тома Станев Хитров е български националреволюционер, възрожденец и фотограф. Учи фотография в Букурещ и открива свое ателие в Букурещ, а по-късно в Плоещ. Той е сред първите български фотографи. За поколенията чрез неговите фотографии са съхранени образите на Васил Левски. Автор е на най-популярния портрет на Христо Ботев, както и на портрети на Захари Стоянов, Никола Славков, Панайот Хитов, Никола Странджата. Заснел е единствената фотография на майката на Васил Левски - Гина Кунчева, както и снимки на много членове на БРЦК и укриватели на Васил Левски. През 1875 г. заедно с Петър Факиров е определен за войвода и организатор на въстанието в Троянския край. След отлагането му се завръща в Румъния. Включва се в организирането на четата на Христо Ботев. Помощник-войвода е в четата на Филип Тотю по време на Сръбско-турската война (1876). В Руско-турската война (1877-1878) е опълченец в конната сотня, а по-късно в III- а Опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, Казанлък, Шипка и Шейново. След Освобождението заедно с Йосиф Буреш отваря в София фотографско ателие „Славянска светлописница“, по-късно е преименувано на „Славянска фотография“, което работи до 1885 година. Инфо УИКИ.
формат 160/110 мм