Книгата е в много добро състояние, с печат на Книжовно дружество Изложение, Пловдив (вземете с безплатна доставка и 20% по-евтино, докато траят отстъпките!).

Както е видно от приложеното съдържание, заглавието "Литературен календар" е малко подвеждащо. Изданието е по-скоро алманах на Княжество България, с историческо, географско, етнографско и политическо обозрение на България (Отдел I - III), акцент върху Първото българско Изложение в Пловдив от 1892 г. (в наши дни: Пловдивски панаир - Отдел IV) и сведения и обявления за търговията и търговските дружества в България (Отдели V, VI). Началото на Пловдивския панаир е поставено през 1891 година, когато Правителството на Стамболов взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо изложение. Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Първото българско изложение в Пловдив, 1892 г. се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката на България на онзи етап и има за задача да покаже новите форми на производство в страната, да приближи българските производители и търговци към Европа и света. През следващите месеци по проект на Люсиен Шевалас е създадена Цар Симеоновата градина, в която са изградени павилиони за изложението. Откриването му става на 15 август 1892 година с голям военен парад в присъствието на княз Фердинанд I, представители на правителството и чужди дипломати. Подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти, първото изложение успява да развие мащаби и да събере участие, които впечатляват: изложението достига обща площ 80 000 m², участниците са от 24 различни страни. За двата месеца и половина на панаира павилионите му са посетени от 161 727 души. Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. По време на изложението за пръв път в България е демонстрирано електрическо осветление и телефонна връзка (със София), организирани са големи художествена и етнографска изложба. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости – електрически крушки, фонографът на Томас Едисън, оръжието на германската фирма „Круп“. Първото българско изложение съвпада с 10-годишния юбилей от основаване на първата фабрика за текстил в Габрово и първа в Новоосвободеното Княжество България – фабриката на Иван Калпазанов. След кончината му на 22 юни 1889 г. директорският пост се поема от неговия първи зет Васил Карагьозов, който взема активно участие на изложението. Представянето е отлично, тъй като павилионът, който Васил Карагьозов е закупил от Виена, е оценен за най-изящен. Самият княз Фердинанд I го посещава лично с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Тя е впечатлена от прекрасните, на високо европейско качество платове, завеси и одеяла. Княз Фердинанд I го поискал след закриване на изложението и го монтирал на остров Мечкюр. Васил Карагьозов е награден със златен медал за продукцията и почетна диплома. Като част от програмата на изложението е проведен и фестивал на народната музика с около 120 известни изпълнители. Много от техните изпълнения са нотирани, а Етнографският музей откупува над 100 оригинални инструмента. По време на изложението се състои първата колективна картинна изложба в България.

Пловдивското изложение от 1892 година е организирано като еднократно събитие. През 20-те години сред деловите и общински кръгове в Пловдив се появява идеята за създаване на ежегоден панаир в града. Следващата по-сериозна стъпка в историята на българското панаирно дело се прави през 1933 година – тогава в новопостроената сграда на Промишленото училище е организирана Национална стопанска изложба. Изложителите са 424. Вторият мострен панаир е през 1934 г. В неговите рамки специално се отбелязва 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална палата, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков – Фабрикаджията. Неговата фабрика е построена с турски капитали във време, когато България все още е във владение на Османската империя (1834). Тя се е наричала Турска държавна текстилна фабрика. Откриване на Пловдивския панаир през 1939 г. Източник: ДА „Архиви“: С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България за търговия на едро. Така той става част от икономическата панорама на страната. През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Освен български (над 1000) в Панаира взимат участие и 385 чуждестранни фирми. Източник: Уикипедия

Формат 15х11 см

твърди корици

432 стр.

Пловдив - Дружествена печатница "Единство"