С посвещение и автограф от автора Георги Папакочев

Книгата е в отлично състояние.

За прочутото парижко фотостудио "Аркур" Ролан Барт казва (с лека усмивка, естествено), че за да влезеш във френската култура, задължително е трябвало да минеш през него. София също си имаше своя Аркур и той се наричаше Петър Папакочев. Металната табела с името му и званието "фотограф-художник" десетилетия наред (докато не я откриват за скрап) е една от емблемите на града. Обективът му помни Аспарух Лешников, Георги Аспарухов, Катя Попова, Константин Касимов, патриарх Кирил, мистер Сенко, Панчо Владигеров, Йосиф Цанков, Емил Димитров..., в някакъв смисъл всички, добили културна слава, между 30-те и 80-те години на миналия век. 300 от най-известните си портрети (а и портретирани) Папакочев показа в изложба през 1984 година. Истинският имживот обаче си остава във фотоалбума, който до ерата на цифрвата фотография стоеше заедно със семейната Библия на видно място в дома, за да пази (в изображения) героиката на рода, така както Светото писание пази (в слово) героиката на общността.