Суперенциклопедия на тайнствените науки

Книгите "Практическа магия. Част 1-2" от Папюс са в много добро състояние. 

1. Суперенциклопедия на тайнствените науки: Практическа магия (Черна и бяла), част 1, 1995 г., 200 стр. 2. Суперенциклопедия на тайнствените науки, Практическа магия (Черна и бяла), част 2, 224 стр.

Безплатна доставка в България.

"Практическа магия" на френския автор Папюс е сред най-знаменитите заглавия в езотеричната литература. В книгата се обяснява една от основните религиозно-философски системи на човечеството - Кабала. На иврит Кабала значи "традиция" и е наука за Бога, Вселената и Човека. Кабала е в основата на Западното предание (окултизма). Практическата магия произлиза от нея, за да обясни отношенията между Бога и Човека, като едно от неговите създания, стъпило на границата между доброто и злото. Сърцевина на цялото учение е духовното развитие на човешката душа като смисъл на еволюцията. В книгата са включени и главните окултни съчинения, като се започне от "Ключът на Соломон" и "Окултната философия" на Агрипа, основите на кабалистичната астрология, магическите пентакли и талисманите на седемте планети, молитвите и заклинанията за добрите и злите духове. Това прави "Практическа магия" истинска енциклопедия на окултизма, която заедно с другите на книги на Папюс и досега се преиздава на основните европейски езици.

Папюс (Papus) (13 юли 1865 – 25 октомври 1916) е псевдоним на Жерар Анкос (на френски: Gérard Encausse), френски окултист, кабалист и лекар. Роден на 13 юли 1865 г. в Ла Коруня, Испания, от майка испанка и баща французин. На 4-годишна възраст се преместват в Париж. От ранна възраст се интересува от Кабала, таро, магия и алхимия, като е особено повлиян от френския езотерик Елифас Леви. През 1887 г. за кратко става член на Теософското общество на Елена Блаватска, но на следващата година основава собствена езотерична група и издава сп. „Инициация“ (L'Initiation), просъществувало до 1914 г. През 1894 г. става доктор по медицина в Парижкия университет, с дисертация върху философия на анатомията. Основател и участник в няколко езотерични общества.

Посещава Русия през 1901, 1905 и 1906 г., като целта е изнасяне на лекции, но същевременно консултира като лекар и езотерик император Николай II и императрица Александра. В по-късната си кореспонденция с тях, неколкократно ги предупреждава за влиянието на Григорий Распутин върху тях. Има слухове, че е предсказал смъртта на император Николай II.

По време на Първата световна война присъства на бойните полета като лекар и по свидетелства на сина му лекувал както френските, така и немските войници. Там заболява от туберкулоза и умира на 25 октомври 1916 г. в Париж.

формат 200/140 мм; меки корици; 424 стр.