Количка
Барелефен бюст на Иван Вазов от Андрей Николов

Барелефен бюст на Иван Вазов от Андрей Николов

  • Автор: Андрей Николов, скулптур
  • Издател
  • година
  • Наличност: 1
  • 4 800.00 лв.

По случай 50 писателски годишния му юбилей на 24 октомври, 1920

Барелефът е част от нашите  РАЗПРОДАЖБИ РОЖДЕН ДЕН 2022 с намаления от 30% до 80% за периода 21 май - 10 юни 2022 - цената е крайна и не подлежи на допълнителни намаленияДоставката и застраховката са безплатни за купувача. 

Барелефен бюст (галваника) на Иван Вазов от Андрей Николов , по случай 50 годишния му писателски юбилей на 24 октомври, 1920. Размер на диска - 21 см в диаметър.

Барелефът е в отлично състояние, умишлено е съхранена семплата рамка от епохата, въпреки, че не е добре запазена.

Нов артикул, специално за РАЗПРОДАЖБИ РОЖДЕН ДЕН 2022

Андрей Николов Староселски (1878-1959) е български скулптор, работил в Италия и България, професор в Художествената академия в София и неин ректор

Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов – сред най-известните му творби са „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Александър Стамболийски, Стоян Михайловски, Кирил Христов, цар Борис ІІІ, Яна Язова и др. Андрей Николов изгражда своеобразен „пантеон“, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина. Негов е полегналият бронзов лъв пред Паметника на незнайния воин в София.

Роден е на 29 април стар стил 1878 г. във Враца в бедно семейство на обущар. Талантът му е забелязан отрано. Учи в първия випуск на новосъздаденото в столицата Държавно рисувателно училище (1896 г.), където е сред първите 40 приети студенти. Преподавателят му Борис Шатц препоръчва Андрей да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Там той веднага се записва в ателието на известния скулптор Антоан Мерсие. Така българинът се оказва в кръга на най-изявените европейски творци. В началото на Първата световна война Николов е командирован от Министерството на културата в Рим, където заминава със семейството си. От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.

През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ – увещава го Стамболийски. През 1921 – 1922 г. Николов извайва бюст на Стамболийски. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков. През 1927 г. Николов се завръща в родината си.

Преподавател в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г., където оказва влияние на много от студентите. До голяма степен негова е заслугата българската скулптура да получи европейско признание. С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на ХХ век. Европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа