Книгата  "Моето време" на Александър Цанков съдържа мемоарите - продължение на "България в бурно време".

Александър Цолов Цанко̀в е виден български политик, професор в Софийския университет, академик, български икономист, юрист и политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение. Министър-председател на България в 41-42-ро правителство (1923 – 1926) - в едни от най-бурните, но и най-мрачни години на най-новата история на България.. 

В сформираното след Деветоюнския преврат 1923 г. правителство, Цанков покровителства извънзаконни и престъпни действия, обяснявани пропагандно със защита на българската държава от метежи, атентати, въоръжени чети и подривна дейност на комунисти и земеделци. Управлението му организира отвличания, изтезания и многобройни убийства. Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов и Йосиф Хербст са сред жертвите на този "бял терор". Подобна политика създава на Цанков прозвището „кръволок“ и „кървав професор“. Тези определения са активно използвани от БКП - преди и след 9.IX.1944 г. Мнозина чуждестранни наблюдатели по това време определят властта на Цанков като „най-ужасното и безскрупулно правителство в Европа“.

На 4 януари 1926 г. Александър Цанков е принуден да подаде оставка от премиерския пост под натиска на умереното крило в Демократическия сговор. Той е председател на парламента до 1930 г., а до края на управлението на Демократическия сговор – министър на просветата. През 1932 г. се отделя от Демократическия сговор и основава Народно социално движение, което е забранено, заедно с останалите политически партии, през 1934 г.

След съставянето на правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944 г. Ал. Цанков емигрира със семейството си. Той се установява във Виена, където на 16 септември формира антикомунистическото Българско национално правителство в изгнание, подкрепяно от Нацистка Германия. Първоначалното му седалище е в хотел „Империал“ във Виена, а след февруари 1945 – в селцето Алтаусзе, Щирия в Австрийските Алпи.

Осъден задочно на смърт и пълна конфискация на емуществото от "Народния съд".

При разгрома на Германия Александър Цанков се предава на американската армия и е изпратен в лагер за чужденци. Американската администрация провежда разследване за дейността му през войната и го освобождава, отказвайки да го предаде на българските власти.

През 1948 г. Александър Цанков заминава за Буенос Айрес, Аржентина, където остава до края на живота си - 1959 г. В изгнание живее скромно, поддържан от децата си и пише две мемоарни книги – „България в бурно време“ и „Моето време“.

Преводач Ина Димитрова. Прозорец , без година на издаване [2003].

Книгата е в отлично състояние - нечетен екземпляр.

Формат 23.5 х 16.5 см

меки корици

664 стр.