Никола Кожухаров - Картина (сценография)
- Автор: Никола Кожухаров
- Издател
- година 1945
- Наличност: 1
Открадната пролет I действие
Картина (сценография) от Никола Кожухаров - Открадната пролет, I [Първо] действие.
Картината е в отлично състояние, надписана, рамкирана в семпла дървена рамка. Не е датирана, но е след 1944 г., съдейки по правописа (не е по време на реформата 1921-1922, защото е професор (1929 – 1962)).
Размер без рамката 35/26 см., размер с рамката 47/37 см.
Никола Кожухаров (1892–1971) е виден български художник живописец и сценограф, известен със своите исторически картини, икони и стенописи. Той е един от най-значимите представители на българското изобразително изкуство през първата половина на 20-ти век и има важен принос за развитието на българската живопис и монументално изкуство.
Роден на 1 февруари 1892 г. в Казанлък, Никола Кожухаров завършва Рисувалното училище в София (днес Национална художествена академия) през 1915 г. Сред неговите учители са именити български художници като Иван Мърквичка.
Във Виена и Мюнхен продължава образованието си, където усъвършенства техниката си и се вдъхновява от европейските майстори на живописта.
Кожухаров е известен с големите си платна, изобразяващи сцени от българската история. Сред най-известните му картини са:
• "Битката при Ахелой"
• "Крум пие вино от черепа на Никифор"
• "Асеневци" Тези произведения са характерни с драматичността и динамиката на композиците, както и с детайлната и реалистична живопис.
Художникът работи и като сценограф. Още като студент заедно с Димитър Гюдженов създава завесата на Старозагорския театър (1914). Рисува декори за Народния театър в София (1924) за постановките на „Борислав“ и „Към пропаст“ от Иван Вазов, „Змейова сватба“ от П. Ю. Тодоров и др. През 1914 г. печели конкурса за завеса на театрално дружество „Театър“ в Стара Загора и с Димитър Гюдженов заминават за Франция, където специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. След завръщането си в България е приет за член на дружество „Съвременно изкуство“.
По време на Първата световна война той е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин.
Никола Кожухаров създава множество икони и църковни стенописи. Негови творби украсяват катедралния храм “Св. Димитър” в Стара Загора (всички стенописи негово дело и на Димитър Гюдженов), храма „Свети Николай Чудотворец“ във Варна, храма “Св. Йоан Рилски” в Търговище, храма “Св. Петка” в Русе и др. Той е автор на стенописи в църквата „Св. Александър Невски” в София.
Автор е също на няколко мемориални паметника, сред които паметникът във Видин, издигнат в памет на офицерите и войниците от Трети бдински пехотен полк, загинали по време на войните за национално обединение; барелефът на митрополит Методий Кусев в Стара Загора; паметникът на Гюро Михайлов в Пловдив.
Освен историческите теми, Кожухаров се занимава с портретна живопис и пейзажи, като показва усет към детайла и хармонията на цветовете.
Никола Кожухаров е един от най-уважаваните български художници, чието творчество остава част от културното наследство на България. Той е носител на множество отличия и награди. Неговите произведения се намират в Националната художествена галерия в София, както и в други музеи и частни колекции в България и по света.
Кожухаров почива през 1971 г., оставяйки зад себе си богато и разнообразно художествено наследство, което продължава да бъде вдъхновение за новите поколения български художници.