Книгата е в отлично състояние.

формат 235/165 мм; меки корици; 258 стр.

Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм" включва текстове, четени на едноименната конференция, проведена на 2 и 3 декември 2016 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Става дума за интересен научен проект, иницииран от група млади изследователи, който е първият опит за целенасочено и систематично изследване на явлението „български диаболизъм". В настоящото издание са включени текстове както на утвърдени литературоведи (проф. Валери Стефанов, проф. Миглена Николчина, проф. Николай Аретов. доц. Огнян Ковачев), така и работи на докторанти, завършващи своите дисертационни трудове. Текстовете отварят различни проблемни полета - критическа онтология (В. Стефанов), интелектуална история (М. Николчина). Особено ценна е статията на Огнян Ковачев „Изграждане на неяснота, неопределеност и несигурност в диаболистичната проза на Владимир Полянов и Георги Райчев", в която текстовете на тези български автори са разположени в релевантния контекст на световната литература и естетическите теории за възвишеното. Оригинална проблематизация на понятието „диаболизъм" намираме в интересната по форма (диалог) статия на Дарин Тенев „Моделиране на мрака". По-голямата част от статиите в сборника се спират на отделни произведения, свързани с диаболизма. На много задълбочен прочит, на практика за пръв път в българското литературознание, е подложено творчеството на Владимир Полянов - с безспорно приносен характер са статиите на Николай Аретов за драмата „Бро¬йка", на Венцислав Шолце за романа „Вик", на Яница Радева за повестта „Детето" и на Христина Теодосиева за разказа „Ерих Райтерер". В замисъла на сборника, а и на предшестващата го конференция, е залегнала интуицията, че диаболизмът не е просто някакъв отрязък архивирана, мъртва литературна история. Диаболизмът живее като интелектуално предизвикателство, като повод за преосмисляне на литературното минало и настояще. Значимостта на диаболизма като теоретично и литературно предизвикателство е защитено в колективния текст „Трите лица на Светослав Минков", дело на Десислава Узунова, Владимир Полеганов и Александър Христов... Този текст е като микромодел на целия сборник - сплитане на теория и литературна история, на любов към написаното и желание то да бъде продължено, преосмислено, съживено. Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм" демонстрира как вниманието към миналото се съчетава с ангажимента към настоящето. Той е пример за това как литературното наследство продължава да живее в полето на културата - по пътя на четенето, преосмислянето, полагането в нови контексти. Доц. д-р Бойко Пенчев