Книгата е част от нашите Намаления 20-40% и това намаление не се комбинира с другите отстъпки и намаления на книжарницата. Безплатната доставка за тази категория е при поръчки над 60.00 лв.

Книгите са в много добро/отлично състояние - твърди черни кожени корици. Безплатна доставка в България.

Том 1 - Текст; Формат 205/145 мм, 98 стр.

Том 2 - Факсимилно издание; Формат 285/200 мм, 158 листа (316 стр.)
Издателство "Наука и изкуство", София, 1981 г.

Асеманиевото евангелие от Ватиканската апостолическа библиотека (Codex Vaticanus Slavicus 3 Glagoliticus) е най-ранният открит за науката старобългарски глаголически ръкопис. През първата половина на миналия век, когато ръкописът привлича интереса на учените, глаголическата азбука е още неизвестна и отначало бива сметната за особен вид тайнопис. В процеса на изследване на паметника, въпреки че биват открити и други глаголически ръкописи, интересът на учените към него продължава да расте. Той се оказва най-ранен по време на своето създаване и в най-добро състояние. За Асеманиевото евангелие се предполага, че стои най-близо до първоначалния Кирило-Методиев превод на евангелието от гръцки на славянски. По-голямата част от посветените на този ценен паметник публикации обаче, като например задълбоченото изследване на Йозеф Вайс и Йозеф Курц в два тома, го разглеждат като писмен и книжовен паметник, изследват неговото съдържание, език, вероятна дата и т. н., докато богатата и своеобразна украса на ръкописа е останала извън тяхното внимание.

Основна цел на настоящото, ПЪРВО ЦВЕТНО ФАКСИМИЛНО ИЗДАНИЕ НА АСЕМАНИЕВОТО ЕВАНГЕЛИЕ е да разкрие характерните особености в неговата украса, да проследи развитието на тази украса и на художественото оформяне на книгата в другите най-ранни глаголически ръкописи, да потърси образците на отделните орнаментални мотиви, като изясни връзката с византийската и ранната източна ръкописна традиция, с другите клонове на изкуството от Първата българска държава и не на последно място — влиянието на тази ранна глаголическа украса върху украсата на другите глаголически и кирилски ръкописи през Х и следните векове.