Уроци от клание или Поведението на турското правителство в и около България от майя насам, 1876

Цената на тази книга е крайна и не подлежи на допълнителни намаления и отстъпки освен на Безплатна доставка в България

Книгата е в много добро състояние - твърда съвременна подвързия и отлично запазено книжно тяло.

Уилям Гладстон е един от забележителните политици на викторианската епоха. Друг такъв водещ политик е Бенджамин Дизраели. И двамата се редуват на едни и същи политически постове, и двамата са били лидери на партиите си и министър-председатели. В продължение на десетилетия двамата спорят за първо място на политическата сцена и са яростни съперници. Двамата имат различен произход и различни вкусове и макар че и двамата са много интелигентни, най-често застъпват противоположни становища по даден въпрос. Така е и с Източния въпрос, а по-късно - и с Княжество България.

През 1876 – 77 г. именно Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя движение за защита на българите, т.нар. „българска агитация“. Гладстон, който през този период се намира в опозиция, става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента и общественото мнение – в парламентарни дебати, множество речи и памфлети като „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876) и "Уроци по клане" ([Уроци от клание] , гласи първия български превод от 1878 г.), в който осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. „Уроци по клане“ впечатлява със своята документална стойност, а  благодарение на „Българските ужаси и Източният въпрос“ много хора в тогавашна Европа разбират кои са българите и каква е тяхната справедлива кауза.  В него Гладстон напада правителството на Дизраели, което е на власт, заради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Турция. Там той красноречиво пише:

„Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмъщение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света.“

През пролетта на 1877 г. той се опитва да предотврати до последния момент военно решение на Източната криза, като предлага да се даде автономия на българите и внася 10 резолюции в този смисъл в Камарата на общините. През 1878 г. Гладстон гневно осъжда Берлинския договор и позицията на тогавашното британско правителство на Дизраели.

Между 1881 и 1883 г. той защитава Търновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление. През 1885 г. Гладстон подкрепя напълно акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на „свободната волеизява“ на българския народ.