Книгата е в много добро състояние - неразрязвани страници, незначителна следа от навлажняване по контура на страниците извън полето на текста.

Иван Атанасов Батаклиев е виден български географ, историк и геополитик. Роден в Пазарджик,  в семейство на бежанци от клането в Батак, откъдето произхожда и фамилното му име. Баща му е кръгъл сирак, останал по чудо жив след клането през 1876 г. и затова е отгледан в приемно семейство в едно пазарджишко село. Иван Батаклиев е професор, ръководител на катедрата по обща география и културно-политическа география, декан на Историко-филологическия факултет и директор на Географския институт на СУ „Св. Климент Охридски“, съосновател и председател на Българското географско дружество, член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд, Българския археологически институт и действителен член на Тракийския научен институт и Съюза на научните работници. Още през 40-те години проф. И. Батаклиев изтъква предимствата на геополитическото разположение на България. 

Неговите аргументи от исторически, икономически и етнически характер за принадлежността на Западна Тракия към България са използвани в Париж през 1947 г. от българската делегация, която заминава да защитава българската национална клауза срещу претенциите на Гърция за Родопите при сключване на мирния договор след края на Втората световна война. Признание за всестранната научна дейност в областта на географската наука е избирането му за член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд, Българския археологически институт и действителен член на Тракийския научен институт и Съюза на научните работници. 

На 10 октомври 1947 година проф. Иван Батаклиев е неочаквано уволнен от Университета (без право на пенсия и на купони за храна). Мотивировката е политическа – за „великобългарска противонародна дейност“ и за социалдемократическата му партийна принадлежност от студентските години.

Въпреки това, проф. Иван Батаклиев продължава своята научна работа с множество пебликации в чуждия и наш периодичен печат. През 1966 завършва своя капитален труд „Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед“ (814 стр.), върху който е работил продължително време от 1925 до 1966 година. Книгата е издадена през 1969 г. и е уникално обстойно изследване, каквото не притежава нито един друг български град.

формат 200/140 мм; меки корици; 84 стр.