Първо българско издание.

Книгата е в много добро състояние. Първо българско издание.

Василий Семьонович Гросман (истинско име - Йосиф Соломонович Гросман ; 29 ноември ( 12 декември )  1905 г., Бердичев  - 14 септември 1964 г. , Москва ) е руски съветски писател и журналист, военен кореспондент. По време на битката за Сталинград В. С. Гросман е в града от първия до последния ден на уличните боеве. За участие в битката при Сталинград, включително в битки на фронтовата линия на отбраната, той е награден с орден Червена звезда . През 1943 г. е произведен в чин подполковник. На мемориала на Мамаев курган са издълбани думите от есето му „Посоката на главния удар“: „ Железният вятър ги удари в лицето и те продължиха да вървят напред и отново чувство на суеверен страх обзе врага: хора ли отиваха в атака, смъртни ли бяха? ". Разказите „Народът е безсмъртен“, „Сталинградски есета“ и други военни есета са събрани в книгата „Годините на войната“ от 1945 г. Основната книга на писателя - романът "Живот и съдба"  - е конфискувана през 1961 г. от КГБ. Членът на Политбюро М. А. Суслов обявява решението, изготвено от референтите (самият той не е чел романа), че за връщането на ръкописа „и дума не може да става” и че романът може да бъде отпечатан в СССР най-рано след 200-300 години. Ръкописът е запазен по чудо, тайно изнесен на микрофилм от СССР и публикуван за първи път едва през 1980 г. в Швейцария, в Лозана (редактирана от Шимон Маркиш и Ефим Еткинд).