Махни се Сатана! Спомени.

Книгата е в много добро състояние - на места подчертавания между редовете с химикал. С автограф от автора.

Рядко емигрантско издание. Първото отпечатано в България издание излиза едва през 1990 г. под заглавието "Махни се Сатана! Спомени."

Стефан Маринов (1931-1997) е български учен физик и писател-сатирик - научен и политически дисидент по време на комунистическия режим в България през втората половина на XX век. Има „дарбата да не оставя отстоя­ние между мислене, говорене и действие. И минава през ада на комунистическите преследвания - разпити, психиатрия, конфискация на имущество, тормоз на семейството му... Разпрата му с комунизма е артистична, остроумна и пакостливо-изобретателна". Още през 1962 година той издава в София първия самиздатски вестник „Ядец“ и по собствени думи разпространява 20 – 30 бройки „сред познати и непознати“. През 1977 г. е екстради­ран. Живее в Белгия, САЩ, Франция, Италия, Австрия. През 1981 г. българското му гражданство е отнето, а къщата и имуществото му в София – конфискувани. Случайно или не през 2011 г. точно неговата рождена дата (1-ви февруари) е провъзгласена в България за Ден в памет на жертвите на комунизма.

"Романтизмът създаде жанра роман в писма, а социализмът и идио­тизмът-жанра „роман в заявления"". Така опре­деля творбата си „Из­ыди, Сатана!" Стефан Маринов. Тя включва кореспонденция с инстанции като БАН и МВР, с държав­ни глави като Тодор Живков, Джими Картър Жискар д'Естен, Брежнев и др. Книгата той издава сам през 1982 г. в Грац, Австрия. Пише я на огромна пишеща машина АБМ, която не­престанно влачи със се­бе си. Така е и отпечата­на - като факсимиле на ръкописа. Откъс: До полк. Георги Гогов (Полк. Георги Гогов е поет любител, автор на стихосбирката „Строго секретно"), зав. служба „Задгранични паспорти”. "Брате Гогов, спомних си оная приказка, дето питали един шоп има ли разлика между лъжец и идеолог. „Па има - отговорил шопът, - ка­ко да нема: он лажецо, гяво­ло, знае дека лаже, идеоло­го сам си верува хаирсъзи­но." Ами ти бре, брате Гогов, ти, като лъжеш, вярваш ли си? Кажи в коя категория да те сложим? Ти ще кажеш: „Аз не съм идеолог, аз пер­даша." Пердашиш, перда­шиш - ясно, а стихчета не пописваш ли? Значи идео-логстваш... Мирчо Спасов, ако че беше такъв дръвник, сам ти е казал веднъж (как­то ти ми каза): „Абе, Гогов, откога и ние, джандарите, почнахме хекзаметри да пи­шем." Ама ти - на - не слу­шаш началника си, като те учи на ум и разум - хвърлиш бича и палката, измиеш си ръцете от кръвта, па сядаш пред бял лист хартия и по­чваш рими да търсиш. Зато­ва, Гогов, и такива пропуски допускаш в паспортните де­ла. Мъчиш се с поетите от другите епохи да се сравня­ваш... Къде си ръгнал Пуш­кина да гониш. Остави го ти тоя шантав граф - той освен Екатерина Велика да накле­ца, за друго за какво е ми­слел? Сравнявай се ти с Ге­шев. Ето ти тебе образец и пример за подражание. А каква ти е приликата: само тази, че имената ви почват на буква „Г". Ами то и говното тогава ще се обади: „И аз почвам на буква „Г" ..."

И още от него:

В края на януари 1978 г. заплатих порядъчна сума за една разкошна зала и прове­дох сам пресконференция в дома на печата в Брюксел. На тази конференция заедно с една чешка емигрантка, Ева Худова, заснехме 35-ми-нутен цветен филм „Стефан Маринов - дисидент пред ди­сидентите", който никоя те­левизия не искаше да купи. Всички вложени от нас пари пропаднаха по формулата „пари-стока-без пари". Всич­ки мои производствени опе­рации в капиталистическия Запад винаги преминават по тази формула и не разбирам откъде Маркс прави извода за формулата „пари-стока-пари".

За по-любознателните:

Кой е Стефан Маринов?

90 години от рождението на българина, който опроверга Айнщайн и каза: „Живков, я не се правете на шантав!“