Книгата е в добро състояние - С посвещение и автограф от автора, лека следа от влага в долната част на задната корица и няколко страници, без увреждане на хартията. 

Оригинално заглавие: "Днешното състояние на въпроса за прабългарския характер на златното съкровище от Надисентмиклош".

Надсентмѝклошкото златно съкровище - едно от най-големите съкровища на ранното средновековие в Европа - е открито на територията на тагавашна Австро-Унгария през 1799 г. край град Над Сент Миклош, в областта Банат (На унгарски Nagyszentmiklós - Свети Николай Велики), днес в Румъния с румънизирано име Сънниколау Маре (Sânnicolau Mare – Голям Свети Никола). Намерено е случайно от работник на братята преселници от България Христо и Кирил Накови. Братята са едри арендатори до 1781, когато стават и собственици на земите между два града. Търгуват във Виена с добитък и са основатели на местното училище. Те го подаряват на императора на Австро-Унгария Йосиф II, за което получават благородническа титла по тогавашното име на града Надсентмиклош. 

Съкровището се състои от 23 съда с общо тегло около 10 килограма. 8 от тях са изработени от 22-каратово злато. Изложено е в Музея на историята на изкуството във Виена, анотирано като прабългарско и отнесено към IX век. Находката е открита в района, където се е намирала важната българска крепост Ченад (Морисена) от времето на Първата българска държава. Други изследователи предполагат аварски или печенежки произход.

Точно копие на съкровището се съхранява в Националния исторически музей, София.

формат 235/150 мм ; меки корици; 76 стр. Отделен отпечатък.