"Сборник статей И. С. Иванова о некоторых выдающихся событиях в современной жизни Болгар. 1. Болгары Русские. 2. Болгары Княжеские" (Кишинев, Типо-Литография Ф. П. Кашевского 1896 г.) е пълното заглавие на книгата. Подаръчен комплект, който включва и книгата "Сърбия и България от времето на Въсточно [Източно] - румелийския преврат 6 септ. 1885г.", Сливен, Печатница на в-к Българско знаме, 1886.

Екземплярът е поръчков и уникален, с печатно и ръкописно посвещение от автора Иван Степанич Иванов за Негово Царско Височество Княз Фердинанд. Ръкописното посвещение е на авантитулния лист: "На Негово Императорско Величество ..." и е разположено под официалното печатно посвещение (само за този екземпляр): "На Негово Царско Височество, Българския Княз Фердинанд, има щастието да поднесе съ чувства на найголямо почитание И. С. Иванов". Това печатно посвещение е на специален авантитул за конкретния царски екземпляр и не фигурира в друите екземпляри на книгата (при интерес, заявен на място, можем да осигурим пълен pdf текст на оригиналното издание). Допълнително портрет на автора е вграден на предния форзац. 

Книгата е в много добро/отлично състояние, с релефна флорална украса на твърдите корици и с позлатен надпис - с оригинални меки и уникални поръчкови твърди корици. 

Иван Степанич Иванов (1828 ?-1902 г.) e важна фигура в най-новата българска история (виж статията за него от "Епопея за българското опълчение" в доп. изображения). Роден в Лясковец 1828 г., завършил Духовната академия в Кишинев и Историко-филологическия факултет на Киевския университет. Доброволец в Кримската война 1853-56 г., учител в Болград, заместник-губернатор на Бесарабската губерния. Формирал българското опълчение през 1877 г. първоначално в Кишинев - 5 дружини, после в Плоещ - 5000 човека. След Освобождението заемал длъжностите Вице-губернатор в Пловдив (Филипопол), после Губернатор в Сливен (Сливня), а накрая Губернатор в Русе (Рущук), където посрещнал първия български княз - Княз Александър I Батенберг - и го съпроводил до Търново. Във Велико Търново той участва в изграждането на Гражданското управление в България. Като студент е учил заедно с Драган Цанков в Киев през 1847-1854 г., след което отива в Одеса и се включва в Попечителния комитет създаден от барон Местмахер. Инспектирал училището в Болград и се борил за създаване на училища във всичките (тогава 83) български колонии в южните краища на Русия (по-късно след разделянето на Бесарабия 40 от тези колонии преминават към Румъния). Първият раздел "Болгары Русские" съдържа текстове за българските колонии в Русия, най-вече за Бесарабия. Вторият раздел "Болгары Княжеские" съдържа текстове основно за българо-сръбските отношения и Сръбско-българската война, както и за българското опълчение 1877-1878. Иван Степанич Иванов е сред малцината руси, които застават категорично на българска страна по отношение на Сръбско-българската война.

Първото българско издание на Иван Степанич Иванов е на очерците, които излизат под формата на 7 датирани писма в Одеса, във вестник „Одеский вестник“ (включени в руски оригинал в представеното издание). Българското издание излиза под заглавие: "Сърбия и България от времето на Въсточно [Източно] - румелийския преврат 6 септ. 1885г." Въпреки малкия си обем от едва 48 страници, това е една от най-пламенните защити на българските интереси и българския народ, и то в исторически момент на почти пълна изолация на България от страна на Русия и Великите сили.

Под съдържанието четем (виж допълнителните снимки): "Весь сборъ отъ продажи назначается въ пользу болг. ранен воиновъ" (Цялата сума от продажбата е предназначена в полза на българските ранени войници). Шапки долу!

Кишинев, Типо-Литография Ф. П. Кашевского 1896.

твърди корици

Формат 22 х 15.5 см.

8 нб. стр. (авантитул, титул, съдържание и Обръщение към Българското народно събрание) + 225 + 1 нб. стр. Опечатки