Глаголицата - с автограф и посвещение от автора Иван Добрев. изд. Slavia Verlag, 2005 г.

Книгата е в отлично състояние, нечетена - екземплярът от снимката. Рядко издание.

Книгата „Глаголицата“ (2005) на Иван Добрев е едно от по-специализираните съвременни български изследвания, посветени изцяло на най-старата славянска азбука. Тя е сравнително трудна за намиране извън академичните среди, но присъства в научни каталози и библиотеки и се цитира в славистичната литература.

По-долу е събрана систематизирана информация от български и чуждоезикови академични източници.

Основни библиографски данни:

• Автор: Иван Добрев

• Заглавие: Глаголицата

• Издателство: Slavia Verlag

• Място на издаване: София - Linz

• Година: 2005

• Серия: Библиотека „Слово и символ“, № 3

• Език: български

• Научна област: старобългаристика / славянска палеография / кирило-методиевистика

Книгата е регистрирана в националните библиотечни каталози като самостоятелно научно изследване върху глаголическата писменост.

Иван Добрев е български филолог-медиевист и старобългарист, свързан със Софийския университет и кирило-методиевските изследвания. Той публикува редица трудове върху:

старобългарския език,

средновековния правопис,

ранните славянски писмени системи,

историята на българската книжнина.

Сред сродните му трудове са изследвания върху средновековния правопис и старобългарската култура, което поставя „Глаголицата“ в контекста на по-широка научна програма за произхода на славянската писменост.

Книгата представлява монографично изследване върху:

1. Произхода на глаголицата

Добрев разглежда:

историческата мисия на св. Константин-Кирил Философ,

връзката между византийската културна среда и славянската мисия,

въпроса дали глаголицата е изцяло оригинална графична система.

Авторът дискутира различни научни хипотези — гръцки, ориенталски и символни влияния.

2. Графична структура на азбуката.

Една от силните страни на книгата е палеографският анализ:

строеж на буквите;

числова система;

символика и геометрия на знаците;

съотношение звук–буква в старобългарския език.

Това я прави особено полезна за филолози, медиевисти и историци на писмеността.

3. Развитие и разпространение

Проследени са основните етапи:

Великоморавската мисия;

българските книжовни центрове;

хърватската глаголическа традиция;

преходът към кирилицата.

4. Българската роля в съдбата на глаголицата

Добрев поставя силен акцент върху България като среда, в която:

глаголицата получава институционална подкрепа,

възниква книжовна школа,

се формира основата за по-късната кирилска писменост.

Методология и научен подход

Книгата комбинира няколко научни направления:

историческа лингвистика;

палеография;

семиотика на писмените знаци;

културна история на Средновековието.

Тя не е популярна история, а академичен труд, написан за специалисти и студенти по славистика.

Макар самата книга да е на български, текстове и позовавания на нея се срещат:

в немскоезичната славистична среда (заради издателството Slavia Verlag);

в международни библиографии по кирило-методиевистика;

в университетски програми по славянска филология.

Затова често ще откриете споменавания на английски, немски или руски в научни списъци и библиографии, а не пълни преводи.

„Глаголицата“ от Иван Добрев се смята за:

синтетичен обзор на глаголическите изследвания в края на XX – началото на XXI век;

принос към българската школа по кирило-методиевистика;

пример за продължаване на традицията на учени като Димитър Ангелов, Йордан Иванов и Франтишек Вацлав Мареш.

Книгата се използва основно в университетска среда и рядко достига до масовия читател.

Подходяща е за:

филолози и слависти,

медиевисти,

историци на културата,

изследователи на писменостите,

колекционери на научни издания за старобългарската традиция.

Не е популярно четиво — стилът е аналитичен и научен.

Твърди корици

400 стр.

Формат 21 х 14,5 см