Количка
L'amitié bulgaro-suisse

L'amitié bulgaro-suisse

  • Автор: Théodore Deltchev Dimitrov
  • Издател Théodore Deltchev Dimitrov - Geneve
  • година 1982
  • Наличност: 1
  • 90.00 лв.
  • 49.00 лв.

    Безплатна доставка при поръчки над 60.00лв. за България

100 ans de relations culturelles bulgaro-suisse

Le livre L'amitié bulgaro-suisse par Théodore D. Dimitrov est une édition richement illustrée, dédié aux liens culturels et historiques entre les peuples bulgare et suisse. Avec de nombreux documents historiques, extraits de presse et cartes géographiques, leur histoire de 100 ans est retracée.

Книгата Българо-швейцарско приятелство на Теодор Д. Димитров е богато илюстровано издание, посветено на културно-историческите връзки между българския и швейцарския народ - с множество исторически документи, извадки от пресата и географски карти е проследена тяхната 100 годишна история.

Печатно издание на книгата в отлично състояние, нечетен, чист и напълно здрав екземпляр - този от снимката. 

Préfaces: Nello Celio et Fréderic P. Walthard

Самиздат Théodore Deltchev Dimitrov - Geneve 1982 г.

Твърди корици, Формат 24.5/18 см., 1025 стр.

Теодор Делчев Димитров (1932-2002) е български дарител, бизнесмен и колекционер, дългогодишен зам. директор на Библиотеката на Европейската служба на ООН в Женева.

Роден е на 26 февруари 1932 г. в София.  Когато през Втората световна война започват бомбардировките, семейството му се установява в родния град на неговата майка - Панагюрище, където Теодор завършва гимназия с отличие. За да подпомага финансово семейството си, той работи като продавач на хляб във фурната, където пише стихове върху листове от хартиените чували за брашно.

През 1955 г. завършва славянска и романска филология в Държавния университет в Букурещ. Специализира в Библиографския институт в София. Търсейки си работа, попада на обява за конкурс за библиотекар в Международната организация по труда в Женева. Печели първо място и заминава за Швейцария. След първия изпитателен месец е назначен с договор за три години. Договорът му е подновяван няколко пъти по толкова. Редкият шанс да заема поста си в международен институт, където по неписано правило приемат само кандидати от капиталистически страни, се е дължал на изключителните качества, с които Димитров е успял да спечели конкурса за съответната длъжност – владеене на пет езика и много добро познаване на библиотечното дело.

От 1 септември 1960 г. той завежда отдел “Комплектоване и каталогизация” към Библиотеката на Европейската служба на ООН в Женева. По-късно става заместник-директор на Библиотеката, където работи повече от 30 г. По това време Теодор Димитров е единственият българин с безсрочен договор с Международната организация.

В годините на Студената война новата роля на ООН за решаване на конфликта води до увеличаване многократно на обема от документи, становища, стенограми, които постъпват в архива на библиотеката. За да бъде по-лесно обработено количеството документация и да бъде улеснен достъпът до нея на дипломати, специалисти и изследователи, Теодор Димитров разработва Работна програма за въвеждането на United Nations Bibliographic Information System (UNBIS) в Женева. Новата система е одобрена и внедрена през 80-те години. И днес се използва в библиотеките на световните организации. Изучават я и студентите по библиографски науки. Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” работи по същата система: http://unbisnet.un.org/.

В същото време Теодор Димитров събира исторически документи за България, до които има достъп като висш служител в ООН. Издирва, копира и размножава на свои разноски редица документи, важни за националната ни история. Проучва националноосвободителните борби на българите в Македония, Тракия и Добруджа, които публикува в поредицата Жалбите на Македония.

По случай 100 г. от Освобождението на България той организира в Женева конференция в памет на американския журналист Януариъс Макгахан, описал ужасите на Руско-турската война и Баташкото клане. Издател е на книгата “Макгахан 1844-1878 г.”, съдържаща десет писма-дописки за „Дейли нюз” от България и голям брой дипломатически документи от онова време. Създава комитет за отбелязване на 1300 г. българска държава.

През 1992 г. се пенсионира. През 1994 г. защитава докторат по политически науки към Института за висши международни изследвания в Университета в Женева. През 1996 г. организира Международен симпозиум „Федерални структури и интер-регионално сътрудничество на Балканския полуостров”.

Теодор Димитров умира на 17 август 2002 г. в Женева. Два дни преди смъртта си прави ново завещание, с което оставя цялото си имущество на България. Пет години продължава съдебният процес, воден от неговите наследници за оспорването му. Накрая швейцарският съд постановява да се изпълни последната му воля.

На 20 км от Женева, близо до френското градче Жекс в планината, се намира едно от именията на българина. Сградата е била страноприемница по Наполеоновия път, свързващ Женева с Париж в началото на ХІХ в. След Втората световна война е превърната в хотел, а през 60-те години -изоставена. През 1989 г. Т. Димитров купува този имот и го възстановява. Според неговия брат идеята му е била да се създаде Европейско огнище на културата на границата между Швейцария и Франция.

Намеренията на българските власти са къщата му в Швейцария да бъде превърната в културен център за българската общност.

Дареното имущество от Теодор Димитров съдържа:

• Колекция от икони и църковни кръстове • Колекция от африкански маски и дървени пластики • Колекция от будистка пластика • Колекция от керамични, каменни и метални пластики • Колекция от керамични съдове • Колекция от албуми с репродукции • Колекция от албуми с етнографски карти • Колекция от картини, гравюри, литографии • Голяма колекция от гравюри, рисунки, акварел • Колекция от ръкописни и старопечатни издания • Колекция настолни лампи и часовници • Колекция пощенски картички и марки • Колекция от грамофонни плочи • Голям личен архив, писма, спомени, дневнични бележки, преписки, доклади и снимки • Огромна библиотека, периодични издания, енциклопедии • Колекции от порцеланови, медни, оловни и стъклени съдове • Църковна утвар • Кристали, минерали и лични бижута и др.

Тагове: L'amitié bulgaro-suisse, Théodore D. Dimitrov