История на сексуалността 1

„Волята за знание“ от Мишел Фуко е първият том от поредицата „История на сексуалността“ и едно от най-влиятелните философски изследвания на XX век. Публикувана за първи път през 1976 г., книгата поставя под съмнение разпространената представа, че модерното общество дълго време е потискало и премълчавало сексуалността. Вместо това Фуко показва, че от XVII век насетне западната цивилизация произвежда все повече дискурси, знания и институции, които непрекъснато наблюдават, описват, категоризират и управляват сексуалното поведение.

Нова книга - единствен екземпляр с временно намаление, което важи само до изчерпване тиража и не се комбинира с другите отстъпки на книжарница Алба.

„Волята за знание“ е манифестният и вероятно най-цитираният том от „История на сексуалността“. Осем години след него, само дни преди смъртта на Фуко през 1984 г., излизат вторият и третият том – „Употребата на удоволствията“ и „Грижата за себе си“. Четвъртият том, „Признанията на плътта“, остава непубликуван в продължение на десетилетия заради завещанието на автора да няма посмъртни издания. Ръкописът е съхраняван в архивите му и се появява на френски език едва през февруари 2018 г., превръщайки се в едно от най-значимите събития в съвременните хуманитарни и социални науки.

В центъра на „Волята за знание“ стои прочутата аналитика на властта на Фуко. Той отхвърля разбирането за властта като сила, която действа единствено чрез забрана, репресия и наказание. Според него властта е разпръсната в цялата обществена тъкан и функционира чрез създаването на знания, норми, категории и институционални практики. Медицината, психиатрията, педагогиката, правото и религиозната изповед превръщат сексуалността в обект на непрекъснато наблюдение, изследване и самопризнание.

Основен обект на анализа е така нареченият „диспозитив на сексуалността“ – мрежата от дискурси, институции, научни знания и властови отношения, чрез които модерният човек е насърчаван да говори за своите желания и да се разпознава чрез тях. Така сексуалността не е представена като скрита природна същност, която обществото просто потиска, а като исторически оформено поле, в което властта и знанието действат съвместно. Именно тук Фуко развива и една от най-влиятелните си концепции – идеята за биовластта и биополитиката.

Биополитиката обозначава механизмите, чрез които модерната власт започва да управлява самия живот – телата, здравето, раждаемостта, смъртността, населението и общественото поведение. Вместо да се проявява единствено като право да се наказва и отнема живот, властта все повече се насочва към неговото организиране, дисциплиниране и оптимизиране. Тази концепция оказва огромно влияние върху философията, социологията, политическата теория, историята, културните изследвания и изследванията на пола и превръща Фуко в един от най-цитираните мислители в света.

Сред основните теми в книгата са властта, знанието, дискурсът, идентичността, нормализацията, изповедта и механизмите на обществен контрол. Фуко не предлага история на сексуалните практики в тесен смисъл, а изследва как западните общества създават „истината“ за секса и как тази истина участва във формирането на модерния субект. „Волята за знание“ остава задължително четиво за всички, които се интересуват от отношенията между личния живот, институциите и политическата власт.

Изданието на „Критика и хуманизъм“ от 2019 г. е публикувано в превод от френски на Антоанета Колева, която е автор и на заключителната бележка. Художественото оформление е последният книжен дизайн на Яна Левиева, а изданието е придружено от специална пощенска картичка. Книгата поставя началото на българското издание на поредицата „История на сексуалността“.

Мишел Фуко е френски философ, историк на идеите и обществен теоретик, един от най-влиятелните мислители на XX век. Преподавател в Колеж дьо Франс, той посвещава своите изследвания на отношенията между власт, знание и формиране на човешката идентичност. Сред най-известните му произведения са „История на лудостта“, „Раждането на клиниката“, „Думите и нещата“, „Надзор и наказание“ и многотомната „История на сексуалността“.

меки корици, 234 стр., Формат 20 х 13 см