В книгата са подвързани 2 отделни издания:

1. Военната история и метода за нейното изучавание [изучаване] - Иван Иванов Фичев, 1897 г. (по-късно генерал-лейтенант; в изданието авторът е посочен като Ф.). 173+ 6 разгъваеми приложения (военни таблици) + XV стр. (Мемоарът на Крисманик)

2. Критически очерк по преминаванията на Дунава през руско-турските войни - 1828-1877 и последовавшите при това операции - Един турски щабофицер, Военен журнал, 1897 [Владислав Чайковски, син на Садък Паша]

Книгата е в отлично състояние - декоративна ръчна подвързия от епохата, с щампован кожен гръб и ъгли, и релефни златни надписи. Красив колекционерски екземпляр.

Трудът „Военната история и метода за нейното изучавание“ (Издаден под инициал „Ф.“ в София, 1897 г.) представлява първото систематично изследване в българската военна литература, посветено на методологията на историческите изследвания във военното дело. Книгата разглежда военната история не просто като хронология на битки, а като източник на закономерности и уроци, приложими в подготовката на бъдещите офицери и стратези.

Фичев аргументира необходимостта военната история да се изучава критично, аналитично и научно, с цел да се изгражда професионална култура на мислене, а не само да се търси героичен патос. Изданието оказва силно влияние върху военното образование в края на XIX и началото на XX век, превръщайки се в настолна книга за кадетите на Военното училище и офицерите от Генералния щаб.

Генерал-лейтенант Иван Иванов Фичев (1858 – 1931)

Генерал Иван Иванов Фичев е сред най-изявените български военни стратези, учени и историци от края на XIX и началото на XX век – фигура, която оставя дълбок отпечатък върху развитието на българската армия, военното образование и историографията. Роден през 1858 г. в Търново, Фичев завършва Военното училище в София през 1879 г. и е сред първите офицери, изградили основите на младата българска армия след Освобождението. През 1890-те години завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, където получава задълбочена подготовка в областта на военната теория и оперативното изкуство.

След завръщането си в България заема редица ключови длъжности: началник на Военното училище, началник на Щаба на армията, както и министър на войната (1912–1913). Под негово ръководство са разработени оперативните планове за Балканската война (1912–1913), довели до бляскави победи при Люлебургаз, Чаталджа и Одрин.

Освен изявен военачалник, Фичев е и учен, публицист и военен мислител. Той публикува трудове по военна история, теория и тактика, които и до днес се смятат за основополагащи в българската военна наука. Сред тях особено място заема изданието му:

Кратка библиография на ген-лейтенант Иван Фичев:

• „Военната история и метода за нейното изучавание“ (1897)

• „Очерки по история на войната между България и Сърбия 1885 г.“

• „Балканската война 1912–1913. Военен преглед“

• „Спомени и бележки“ (публикувани посмъртно)

Генерал Фичев е основоположник на модерната българска военна историография. Той съчетава академичния подход с практическото военно знание, поставяйки началото на българската школа по военна теория. Като дългогодишен преподавател и началник на военноучебни заведения, оставя трайно влияние върху поколения офицери и историци.

Владислав Чайковский (р. 1845) е син на Садък Паша (Михаил Чайковски) и радетел за освобождението на Полша. Завършва военен лицей във Франция, а след това и елитното френско военно училище Сен-Сир. Заедно с брат си Адам постъпват в полка на баща си в Турската армия. Задочно са осъдени на смърт в Русия. През септември 1872 г. Михаил Чайковски е амнистиран от руския император, приема православието и заминава за Киев. С него заминава и големият му син Адам, който постъпва в руската армия, Владислав остава офицер в турската армия. Така двамата братя фактически се сражават един срещу друг в Руско-Турската война 1877/1878 г.

432 стр.

Формат 23 х 16,5 см