„Световното рисково общество“ от Улрих Бек (изд. Обсидиан, 2001 г.) е важно произведение на съвременната социологическа теория, посветено на глобалните рискове, породени от самото развитие на модерната цивилизация. Екологични катастрофи, технологични аварии, ядрени и химически заплахи, икономическа несигурност и последствията от глобализацията вече не могат да бъдат ограничени в рамките на отделна държава или общество. Според Бек именно тази нова взаимозависимост превръща съвременния свят в „световно рисково общество“.

Екземпляр в отлично състояние - нечетена книга. Превод Кольо Коев.

Книгата продължава и развива идеите от знаменития труд на Бек „Рисковото общество“ (Risikogesellschaft, 1986), превърнал понятието „рисково общество“ в един от най-влиятелните термини на модерната социология. Ако индустриалното общество е организирано преди всичко около производството и разпределението на блага, късната модерност все повече трябва да се занимава и с разпределението на произведените от самата нея опасности. Научният и технологичният прогрес решава стари проблеми, но едновременно създава нов тип рискове, чиито мащаби и последствия често не могат да бъдат предварително изчислени.

„Световното рисково общество“ обединява седем взаимосвързани текста, сред които „Космополитният манифест“, анализ на световното рисково общество като космополитно общество, прехода от индустриално към рисково общество, отношенията между рисковото общество и социалната държава, екологичната „субполитика“ и проблема за знанието и незнанието при т.нар. рефлексивна модернизация. Така книгата едновременно систематизира концепцията на Бек и отговаря на част от критиките, отправени към по-ранната му теория.

Особено важна е идеята за „произведената несигурност“. Съвременните общества все по-често се изправят не пред природни опасности в традиционния смисъл, а пред последствия от собствените си решения – индустриализация, технологии, производство на енергия, глобални финансови и политически процеси. Такива рискове преминават национални граници и могат да засегнат хора, които нито са участвали в създаването им, нито имат възможност непосредствено да ги контролират. Оттук произтича и проблемът за „организираната безотговорност“ – ситуация, при която институциите управляват риска, но отговорността за неговите последствия се размива между множество участници.

От екологичните заплахи Бек преминава към политическите последствия от тази промяна. Националната държава вече не е достатъчна рамка за решаването на проблеми, които по природа са транснационални. Рисковете парадоксално свързват хората отвъд национални, социални и политически граници и пораждат необходимост от ново космополитно съзнание. Затова „Световното рисково общество“ е не само социологическо изследване на опасностите, но и книга за преобразяването на властта, политиката, науката и обществената отговорност в условията на глобализация.

Оригиналното издание World Risk Society е публикувано от Polity Press през 1999 г. и представлява сборник от ключови есета, в които Бек доразвива своята теория за рисковото общество. Българското издание е публикувано в София от издателство „Обсидиан“ през 2001 г., в превод на Кольо Коев. Изданието е с меки корици.

Улрих Бек (1944–2015) е германски социолог и един от най-влиятелните социални теоретици от края на XX и началото на XXI век. Професор е по социология в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, а научната му работа е съсредоточена върху модернизацията, глобализацията, екологичните и технологичните рискове, индивидуализацията и космополитизма. Световна известност придобива с „Рисковото общество“ от 1986 г., а концепцията му за обществото, което все повече трябва да управлява рисковете, произведени от собственото му развитие, оказва трайно влияние върху социологията, политическата теория и изследванията на глобализацията.

меки корици, число 272., Формат 20 х 13 см