„Свети Вълк“ от Елена Алексиева (изд. „Факел Експрес“, 2018) е необичаен роман-лабиринт, в който реалистичното и фантастичното, трагичното и гротескното непрекъснато сменят местата си. Историята отвежда читателя в една разпознаваема и същевременно почти митологична България – свят на изоставени места, нелегални рудници, обезлюдени села и хора, които продължават да търсят смисъл сред останките на разпадащата се действителност.

Екземпляр в отлично състояние - единствен незначителен недостатък е лека гънка в горния ъгъл на предната корица.

Всичко започва с един самотен пътник. Посред нощ той слиза от влака насред полето, макар първоначалното му намерение да е да стигне до морето. Това случайно отклонение го отвежда в съвсем друга посока – надолу, под земята, към нелегален рудник и свят, който сякаш съществува по свои собствени закони.

В рудника учени-въглищари работят редом с обитателите на цял подземен град. Сред тях пътникът среща Колимечков – свой някогашен другар и ученик, но и човек, когото възприема като предател. Миналото между двамата не е приключило и срещата им постепенно се превръща в една от нишките, които водят през сложния свят на романа.

Внезапен взрив разтърсва земните недра. Пътникът и Колимечков тръгват да търсят мястото на срутването, но вместо очакваната картина попадат на нещо почти невероятно – пищна циганска сватба, устроена в изоставените минни галерии. Под земята, сред мрака и опасността, кипи живот. Именно такива резки преходи между страшното, смешното и абсурдното изграждат особената атмосфера на „Свети Вълк“.

Рудникът е само едно от пространствата на книгата. До него застават застаряващото село и пропадналата църква – места, които постепенно придобиват значение отвъд конкретния сюжет. Подземното и надземното, миналото и настоящето, вярата и нейното отсъствие започват да образуват своеобразна карта на една страна, в която старият ред е разрушен, а новият трудно намира своите основания.

Елена Алексиева населява тази действителност с множество странни и запомнящи се персонажи. Всеки носи собствена история, заблуда или истина, а срещите между тях превръщат повествованието в своеобразен паноптикум на съвременния живот. Реалността понякога изглежда толкова невероятна, че фантастичното започва да звучи напълно естествено.

Заглавният образ на Свети Вълк също носи тази двусмисленост. Вълкът традиционно е свързван с дивото, опасното и необузданото, докато светостта предполага съвсем друг порядък. Събирането им в едно име подсказва свят, в който противоположностите вече не могат лесно да бъдат разделени – добро и зло, свято и греховно, разум и безумие съществуват едновременно.

Зад гротеската и черния хумор романът поставя сериозни въпроси за съвременния човек. Какво остава, когато общностите се разпадат, местата обезлюдяват, а старите ценности губят силата си? Може ли човек да създаде смисъл в среда, която сякаш непрестанно го лишава от основания за надежда? Отговорите не са дадени директно – те трябва да бъдат търсени в самото движение през този необичаен литературен лабиринт.

И въпреки мрака „Свети Вълк“ не е роман на пълната безнадеждност. Сред разрушението продължават да съществуват човешките отношения, способността за близост и странният инстинкт за оцеляване. Самата Алексиева определя книгата като най-изпълнения си с надежда дотогава роман, като надеждата се появява не чрез някакво чудодейно разрешение, а именно чрез човека.

„Свети Вълк“ излиза през 2018 г. в издателство „Факел Експрес“. Редактор на книгата е Георги Борисов, а художник – Кирил Златков. Романът съчетава социална сатира, притча, гротеска, философска проза и елементи на фантастичното, превръщайки пътуването на своя герой в своеобразно слизане в подземията на съвременната българска действителност.

Елена Алексиева е българска писателка, поетеса, драматург и преводач, родена през 1975 г. Автор е на романите „Синята стълба“, „Рицарят, дяволът, смъртта“, „Тя е тук“, „Нобелистът“, „Свети Вълк“ и други произведения, както и на сборници с разкази и пиеси. Характерни за прозата ѝ са жанровото смесване, гротеската, вниманието към езика и интересът към абсурдните и метафизичните измерения на привидно обикновеното човешко съществуване.

меки корици, 408 стр., Формат 21 х 14 см