Стихирар 1868
- Автор: Ангел Йоанов (Иванов) Селвиевца, Петко Р. Славейков
- Издател
- година 1868
- Наличност: 1
Който содержава самогласните стихири и слави, тропари и кондаци, на всичките празници от триода и пентикостаря
Стихирар, който содержава самогласните стихири и слави, тропари и кондаци, на всичките празници от триода и пентикостаря - книга от Ангел Йоанов (Иванов). В Константинограде : Напечата ся в в типографията на вестник "Македония", 1868 (издател е Петко Р. Славейков). Сочини се на славянский язык по новата метода на церковното пение от Ангела Йоанова Селвиевца (Севлиевеца).
Текст на църковнославянски език с гръцки ноти - невми. Страниците на предисловието са номерирани с букви.
Колекционерски екземпляр в много добро отлично състояние - декоративна ръчна подвързия от епохата, с щампован кожен гръб и ъгли, и релефни златни надписи, отлично запазени кожени елементи и надписи, здраво, чисто и стегнато книжно тяло с гладки обрези, нормално потъмняване на обрезите и хартията от времето, минимално леко протриване на платното по ръбовете.
Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца е роден през 1809 г. в тракийското село Карареизово, дн. Болярци, Пловдивско. Когато Ангел е 12-годишен, баща му го завежда в Бачковския манастир. В светата обител Ангел получава и първите си уроци по църковно пеене и богослужебен ред, научава и гръцки език. Данните за неговото богословско и музикално образование в Гърция са противоречиви. Според едни източници през 1824 г. манастирското управление го изпраща да учи в Богословското училище на о-в Халки. След като го завършва, манастирът му отпуска и стипендия да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Те обаче са открити след посочения в биографията му обучителен период. Или се касае за грешка в биографичните данни, или е вероятно хаджи Ангел да е учил в някоя манастирска духовна школа на Константинополската патриаршия в Кесария или Константинопол или в някое гръцко училище.
Издал е следните книги: „Ковчег цветосъбрания“ (издадена в Цариград през 1857 г.), „Въскресник“ (Цариград, 1859), „Славник“ (Цариград, 1864) „Стихирар“ (триод и пентикостар – Цариград, 1868), „Минейник“ с подобните от 8-те гласа (Цариград, 1869) и „Ирмологий“ (Цариград, 1870). Преобладаващата част от песнопенията в тях са негови и на Рилската певческа школа преводи от гръцки език.
18+284 стр., Формат 20.5 х 14.5 см


